Милени
песма за светог краља Стефана Милутина
"...ела с мене да ти покажа краля Стефан Милутин в този град, който лежи в ковчега си като че да спи." (св. Георги Нови Софийски)Луната снощи, както спеше,
разпука се и къщите заля
и дълго в храстите гореше,
но щом разсъмна, заваля...
И пак сънувах, че постилаш
кошули по тревите на Банат,
с едната мене ме покриваш,
пък аз те гледам, както гладен хляб...
* * *
Този град ми мирише на леш,
да, смърди на вампирска бърлога,
ако тука случайно умреш,
най-добре е да легнеш във огън!
* * *
Пред Милутин се връщам да клекна,
дето славен, нетленен лежи,
ох да знаеш ти как ми олекна,
като витошки хлад закръжи!
Тук от Люлин се вижда морето
и се чуват трубачи от Ниш,
някой ден ще си кръстя детето
на Крал Стефан, защото го виж,
как е легнал, тъй сякаш сънува,
сън на святост и сякаш е жив,
а край него из въздуха плува
благодат, затова е красив...
Белград, София, Пловдив, 2-5. XII.2015 г.
