петък, юли 31, 2015

Простено-прости с Капитана


на Милена
"Brinuću već ja, nemoj ti brinuti.
Ma, da sam hteo, već sam stoput mog'o ginuti!"
(Đorđe Balašević, "Galicia")
Ти трепериш за мен и не спиш
(над страха ти аз също треперя),
ти си всичко за мене, но виж,
че по пътя отдавна се стреля -

как синът ми във люлка ще спи
посред тез' заптии и чауши?!
Панагюрище глухо гърми,
над баирите бурята пуши...

Тази Българска бита земя
вече "Петко-войводи" не храни,
със последния сякаш умря
под байряка му с нейните рани...

Нека кръстя сина си в Пирдоп,
ще вървим след това в Аржентина...
Ти си моят започващ живот,
затова се кълна да не гина!

Белград, 31.VII.2015 г.