Простено-прости с Капитана

на Милена

"Brinuću već ja, nemoj ti brinuti.

Ma, da sam hteo, već sam stoput mog'o ginuti!"

(Đorđe Balašević, "Galicia")

Ти трепериш за мен и не спиш
(над страха ти аз също треперя),
ти си всичко за мене, но виж,
че по пътя отдавна се стреля -

как синът ми във люлка ще спи
посред тез' заптии и чауши?!
Панагюрище глухо гърми,
над баирите бурята пуши...

Тази Българска бита земя
вече "Петко-войводи" не храни,
със последния сякаш умря
под байряка му с нейните рани...

Нека кръстя сина си в Пирдоп,
ще вървим след това в Аржентина...
Ти си моят започващ живот,
затова се кълна да не гина!

Белград, 31.VII.2015 г.

За Клисурската плаха Човечност

"Хм... ша го цалува пък... Юда!" (из "Другоселец", Йовков)

Зад "топовете" бледи мъже -
колко страх в тия стиснати вили!
На байряка им пише с ръжен,
че това са им всичките сили...

Ах, Народе, защо си такъв?!
Но не съдя уплашена правда.
Как се трие изписано с кръв,
с вместо точка - забодена брадва?!

* * *

Аз съм още едва II-ри клас,
дядо с Ботйовски стих ме приспива,
а пък баба по сръбски - на глас
пак пустосва и готви коприва.

Няма нищо юнашко в това,
но затуй пък и толкова стряска!
Не за слава, за чест, свобода
е Балканът със саби надраскан.

Не от смелост е пълнен барут
във "топовете" дървени, криви,
не защото Народът е луд
е оставял добитък и ниви,

а от гола Човечност "по Йовков"...

Белград, 24.VII.2015 г.

Да вървим да забравим Клисура!

на Милена 

за Дечанския игумен св. Jефрем Бугарин - Патриарх Српски*

Днеска тук - от Високи Дечани -

аз не виждам Клисура, Пирдоп

и простете, дори на Баща ми,

аз не виждам далечния гроб.

Ако иска монголската орда

връз прасета във Черно море,

все тъй проста, престъпна, но горда,

да се втурне и там да измре.

Не желая да слушам за Одрин,

ни за боя последен в Дойран,

даже Хеброс, простете и Плъвдин

не желая от днеска да знам!

Искам само прилична мансарда

нейде в Сомбор или в Нови Сад,

там да пея, а Тя да ме радва,

пък децата ни в люлка да спят.

* Историята на св. патр. Ефрем  - ТУК

Белград, 23.VII.2015 г.

Илинденска приказка (за Владая на сръбски)

"Се што имав заложив да ти пеам под пенџери." ("Таjno моjа", Тоше Проески)

на Милена

Край Нишава пуфти на засечки
машинистът, а още е нощ.
Из сандалите нося си клечки
от Владайския боров разкош.

Domaćin-ът приказва за Vranje,
аз отварям шише със коняк -
уж je kola ovo za spavanje,
но ще пием до сутрешен зрак...

И разказвам му колко си чиста,
той се смее с очи и на глас -
той е Сърбин, затуй и не стиска
дребна българска завист до бяс!

Ще разкажа на Пътя за Тебе,
ще разкажа на Месеца в Niš,
а на гара "Beograde" щом слезем,
сутринта, а пък Ти позвъниш,

ще изпратя гласа Ти към Север,
през Indjija, та чак в Novi Sad,
днеска Sombor ще искам за девер,
а пък в Kovilj годежен обряд...

12.VII.2105 г., във влака край Бела Паланка

Анафора (пак сърцето ми гледа към Теб)

на Милена

Синьо-сивкаво сръбско небе
през комина сърцето ми гледа,
плува в бъчва и сякаш гребе
мисълта ми сред няколко реда

и сърцето ми става на чук,
а умът ми на кожа на тъпан...
Утре маршът ще почне оттук,
щом на пътя във слънце окъпан

стъпя, тръгнал да мина през Ниш
(ще отдъхна единствено в Пирот),
а пък ти, злато мое, ще спиш,
ти ще спиш, а  пък аз ще умирам...

И щом станеш към осем без пет,
ще те чакам при Краля Милутин,
а отпред ще ядат сладолед
две дечица - и ний ще си купим...

* * *

Но сърцето ми днеска е чук
и кънти като буря по тъпан...
Утре маршът ще почне оттук,
ще е пътят във слънце окъпан...

Белград, 18.VII.2015

Ела (Малка Епиклеза)

на Милена

"Al mira ni čas... Sve živo pali na nas, ti si jedino čemu se molim..." (Балашевич)

Мирише на Тебе и юлската жега,
на Теб ми миришат и двете ръце...
Тук все ме разпитват - "Тугуjeш от чега?!",
пък аз не тъгувам, аз нямам сърце!

Остана при Тебе то там на перона
да бди, да те пази, да гледа за Теб,
не ща нито сабя, ни кръст, ни корона,
а искам те Тебе кат' вино и хлеб.

Белград. 8.VII.2015 г.

Краљ Милутин гором jездио...

Милени
песма за светог краља Стефана Милутина

"...ела с мене да ти покажа краля Стефан Милутин в този град, който лежи в ковчега си като че да спи." (св. Георги Нови Софийски)

Луната снощи, както спеше,
разпука се и къщите заля
и дълго в храстите гореше,
но щом разсъмна, заваля...

И пак сънувах, че постилаш
кошули по тревите на Банат,
с едната мене ме покриваш,
пък аз те гледам, както гладен хляб...

* * *

Този град ми мирише на леш,
да, смърди на вампирска бърлога,
ако тука случайно умреш,
най-добре е да легнеш във огън!

* * *

Пред Милутин се връщам да клекна,
дето славен, нетленен лежи,
ох да знаеш ти как ми олекна,
като витошки хлад закръжи!

Тук от Люлин се вижда морето
и се чуват трубачи от Ниш,
някой ден ще си кръстя детето
на Крал Стефан, защото го виж,

как е легнал, тъй сякаш сънува,
сън на святост и сякаш е жив,
а край него из въздуха плува
благодат, затова е красив...

Белград, София, Пловдив, 2-5. XII.2015 г.

In Memoriam (Реквием за Помашкия Цар)

 на свещ. Димитър Амбарев по повод една година от упокоението му

"Проведите, проведите меня к нему, Я хочу видеть этого человека!" (Есенин, "Пугачев", из "Монолог Хлопухина")

Бяла болница, тиха и глуха,
санитари играят комар,
само час се пътува до тука,
за да видиш Родопския Цар...

Той се радва, тъй сякаш, че среща,
светъл Ангел, а не хулиган,
попадията тихо нарежда,
че сме тук - все-таки не е сам...

Ще посегне след миг да прегърне,
мен ми трябва един благослов...
Днес пък искам за час да се върне
и изправен пред черния ров,

аз се моля на Чистата Дева
да е с него, където е там,
"Тирирем-тирирем" е напевът,
пък го пее сега хулиган...

Ниш 02.VII.2015 г.