на Владика Кирил
"Мама, я жулика люблю"
Разказаха ми как им липсваш,
градът бил празен и студен
и казват ми: "Ти го описваш
(макар и леко "разкрасен")
такъв, какъвто баш си беше -
човечен, светъл и добър,
е да, понявга малко смешен,
но ти приличаш ли на "сър"?...
Вземи да пиеш, яж наволя,
"Владишка песен" ни изпей,
обаче, много ти се молим,
веднага после изтрезней,
кажи ни как да го намерим..."
Пък аз им казвам, че това
не става с хайки и с потери,
не е във песни и в слова,
че ти си винаги във Храма
и щом Агнеца преломим,
достатъчни сме даже само двама
исона дето да "държим",
а ти и мъртвите другари
в Христос сте жива плът и кръв.
Посред филони и стихари
Потира вдигнал, стъпваш пръв...
Варна, 21.V.2015 г.
