на Милена
Я слушай, Звездичке, тъй почва България -
със синьо-зеленото мътно море,
а пътната пепел дъждът Й шамари я
и вятър Балкана при Шумен оре...
Аз скоро ще мина пиян по мостовете
над Ботевград дето елите шептят,
недей да заспиваш, дочакай ме, моля те,
недей да заспиваш дори да заспят
животни и хора, демони и ангели -
аз, мила Звездичке, ти нося в ръце,
завито в тревици, овързано в пандели,
събрано по плажа, но цяло сърце...
16.IV.2015 г., край Търговище, р-нт "Руски Цар"
