на Милена
"И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба." (Йоан 20:4)
Йоан и Петър докат' стигнат,
разлял е всички багрила
денят, а сенките примигват
под клоните на Елион...
Оттатък ритъма отмерват -
в един войнишки гарнизон
пак пият или се надстрелват...
* * *
Дордето Господ беше в Ада,
светът отгоре уморен,
подир последната си свада,
в нощта след съботния ден,
заспал, сънуваше кошмари,
заспа дори Йерусалим,
Луната падна и стовари
кълбета прах, река от дим
погълна къщи и дувари
и всички хълмове покри,
тук-там пшеницата попари
и сетне в шумата се скри...
* * *
Светът заспа и Го забрави,
пък Адът Господа прие,
а Господ сабя бе направил
и тъй отиде да умре...
И Адът взе, че Го хареса -
отдавна никой, слизащ там,
не беше търсил "на адреса"
ханджията му Гол и Сам,
не беше казвал, че изисква
отчет за кражби и лъжи
и както за венчило писват
кавал и зурли, а гърми
насред чаршия селски тъпан,
така и Той благовести,
че е след Кръста мит и къпан
за сватба, не за да мъсти,
със Църквата и с Магдалина,
че иска техния чеиз,
че вънка чака Го дружина,
а там денят е нов и чист...
Варна, 27.04.2015 г.
