на Милена
"Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна" (Хр. Смирненски)
Върху София, гледай, се спуска
теменужено-синя мъгла,
под чепиците клонките хрускат,
а над Витоша тънка игла
е Луната и двете й куки
са забити накриво над нас...
Тази Витоша, цялата в буки,
ще се вижда за някой друг час,
а когато заспиш и потъне,
както тъне в мъгли Авалон,
може пък сред крайпътните тръне,
преди първия витошки склон,
да намериш в съня си обувки
до подпрян на дървото чадър...
Стига вече войни и преструвки -
посънувай ме друг и добър...
Варна, 22.04.2015 г.
