Веднага ме върнете във Копривщица!

Къде е шарена Копривщица?!

Дотегна ми от техните войни

и от полетата с картечници,

Катюшите сред речните мъгли...

Гробовете ни, тате, в Тракия,

покрити със изсъхнали треви,

поляните ни край бараките,

където слънце алено кърви,

не сменям за орли и знамена...

Ушийте ми баряк от ризите,

висящи по обесени тела!

И стъпвайте, когато влизате,

полека, като боси по стъкла,

              в дома на бесите и мизите,

                          където са прерязвани гърла....

и изнасилвани невестите

под слънцето на пустия мегдан...

Ни камък даже ще преместите,

дори тревичка, щото с ятаган

е шита, бодена и везана

   под ризите сред голия харман...

18.02.2015 г., Кремъл, Москва