събота, март 14, 2015

Веднага ме върнете във Копривщица!


Къде е шарена Копривщица?!
Дотегна ми от техните войни
и от полетата с картечници,
Катюшите сред речните мъгли...

Гробовете ни, тате, в Тракия,
покрити със изсъхнали треви,
поляните ни край бараките,
където слънце алено кърви,

не сменям за орли и знамена...
Ушийте ми баряк от ризите,
висящи по обесени тела!
И стъпвайте, когато влизате,

полека, като боси по стъкла,
              в дома на бесите и мизите,
                          където са прерязвани гърла....

и изнасилвани невестите
под слънцето на пустия мегдан...
Ни камък даже ще преместите,
дори тревичка, щото с ятаган

е шита, бодена и везана
   под ризите сред голия харман...

18.02.2015 г., Кремъл, Москва