На чаша мляко ми приличаш,
със капки мед по тънките стени...
Кажи, когато се събличаш,
дали са като тичащи сърни,
гърдите ти, а щом се смееш,
гърми ли дъжд по къщния улук,
какво те кара да запееш,
разказвай ми, не спирай, щото тук,
където пътищата свършват
и зрачи мрак настъпващият ден,
а птици не летят, а бършат
с криле небето, падащо над мен,
умея само да наричам
нещата със различни имена,
но с още сила да обичам,
събирам думите във стремена...
Варна, 27.02.2015 г.
