сряда, октомври 22, 2014

Писмо по вятъра до вкъщи


за поредния бивш "приятел"
"С деца и старци ще стъкмя огньове" ("Родина", Цветан Начев)
Оттатък виждам Панагюрище,
а долу, ето го Доганхисар...
Делят ни хиляди мочурища,
но все пак свети Варненският Фар

и чувам как звънят шишетата
в резбованите къщи на Пирдоп,
из двора бият се петлетата,
оградите са в притки шарен боб,

разхождат се с юмруци във джобовете
келешите из Шабла и Бургас,
а вятър свири над боровете,
пък слънцето припламва като фас...

Госпожо, в тия глухи вечери
рисувам Те из въздуха с шише,
а всички глътки са наречени
с псувни за Твоите мъже...

Белград 17.10.2014 г., пейките на "Ново гробище"