Република Марон'я

Аз може и да се прославя,
а може просто да умра пиян,
но ти недей да ме забравяш,
помни ме с всеки черен ятаган,

пред който вместо Теб заставах,
макар че знаех колко ще боли...
Е, да, едва ли Те спасявах,
но в раните ми свещи запали...

Едната рана ми е Рила,
а втората е на Папас чаир,
пък трета рана се е скрила
на Франгата под стръмния баир...

Носи ме във Република Мароня
при пазвите, миришещи на сол,
при слънцето по бисерната броня
от мидите из пясъка й гол...

Белград, 25.10.2014 г.

Писмо по вятъра до вкъщи

за поредния бивш "приятел"

"С деца и старци ще стъкмя огньове" ("Родина", Цветан Начев)

Оттатък виждам Панагюрище,
а долу, ето го Доганхисар...
Делят ни хиляди мочурища,
но все пак свети Варненският Фар

и чувам как звънят шишетата
в резбованите къщи на Пирдоп,
из двора бият се петлетата,
оградите са в притки шарен боб,

разхождат се с юмруци във джобовете
келешите из Шабла и Бургас,
а вятър свири над боровете,
пък слънцето припламва като фас...

Госпожо, в тия глухи вечери
рисувам Те из въздуха с шише,
а всички глътки са наречени
с псувни за Твоите мъже...

Белград 17.10.2014 г., пейките на "Ново гробище"

България

до жена ми

Злато мое, навънка вали,
а Панонската плоча е в локви,
значи днес разкажи ми дали
там дърветата вече са в рокли,

на тирета се сипе дъждът,
а полето им черно не свършва,
ами път се излива във път
и с ръкави прозорците бърша...

Ти ме знаеш, дори да кълна,
пак без Нея не мога да дишам,
стига тука, тъй както вълна,
затова и в момента ти пиша.

Говори, аз ще пиша, така
ще рисувам над Дунава чайки,
злато мое, във тази река
чужди ризи перат чужди майки!!

Хора чужди по кръчмите черпят,
даже в рибите няма море!
Булки чужди мъжете почернят,
ако тука сърцето ми спре,

разкажи ме на Бяла Марица,
занеси ме до Тъмния Понт
и две шепи от мен във ръчица
разпръсни по Родопския "фронт".

Разпръсни ме, пък нека се стича
тук Панонската пръст със дъжда
и от ада пак тъй ще обичам
само Нея, макар да кълна

Белград, Падинска скела, 02.10.2014 г.

Зад онзи вътрешен предел

"Я пою России, а вы ее бесчестите!" (из "Есенин", сериен филм)

Когато стигнеш до Наречен,

не в град, а влизаш в Планина,

а пътят сякаш е облечен

в зелено-синя светлина…

И във България потъваш,

навътре Чая те влече,

от радост плачеш и се спъваш

от хубаво в по-хубаво градче.

И вечер вятър като птица

довява в къщите й хлад,

България е ситна Ръченица

край цар-асеневски палат…

И става дяволски различна

зад тоя вътрешен предел,

край Чая сякаш заприличва

на злато-писана в пастел…

Нареченски бани, 02.08.2014

От Ич-кале и все край плажа

От Ич-кале и все край плажа,

та чак до стария конак,

последвай ме да ти покажа

отде минава вързан пак

Киряков... Същите читаци,

но без фурашки и чалми,

гавази от каази и санджаци,

през зъби питат го дали

не пази златните пендари

от сватбите в Доганхисар...

Отсреща свива си цигари

от Добрич слязъл каруцар,

подпитва кой го карат вързан

и що по риза в този студ...

Подай ракия, че измръзвам!

Или пък буре със барут!!...

...Не. Мога само да разкажа,

че тук не е Калемегдан

и стига неговата стража,

пък аз съм отдавна съм пиян...

Пловдив 25.03.2014 г.

Посочи ми с очи кой е първи...

"Нема више Синђелићу, али нема ни турака!" (сръбска епическа песен)

Чужда пролет пресича Белград,
в чужди пазви надничат върбите...
Да съм с дeсет години по-млад -
по-вода ще ми дирят следите...

Вместо туй, между Пълдин и Крън
са побити чалми върху кости,
не е звън на коне, не е звън,
ами дяволи идат нагости.

Черно вино и пак Атмаджа
за съня на Страхил ще попита,
не вали, а шамари дъждът,
не вали, а направо налита.

На два часа със рейс над Бургас
подир Гебиджа всичко е в кърви,
в автобуса един педераст
ме заглежда и сякаш се дърви.

Щом пристигнем, кажи им да спрат,
оплети от косите си върви,
ще забия сред Траката прът -
посочи ми със пръст кой е първи.

Пловдив, 23.03.2014 г.

Невъзможно красивата песен

Нетленните мощи на св. Крал Стефан-Милутин в хр. "Света Неделя", София

"Краљев стрелац хитну стрелицу, да устрели срну мелену / Стрела падне, циљу не циља, цела свита стази похита. / Јелен бежи гори планини, а краљ хитро срну ухвати / Па је носи белим дворима, Симониди да је дарива." (сръбска народна песен)

на Госпожата

На две крачки пешком от метрото,

Крал Милутин е сякаш заспал,

спри се там и послушай, защото

в  този Храм, дето уж е гърмял,

                                            

дето всяка държавна теория

почва в него и свършва пак там,

дето с бомби се пише история –

тръгва с песни и спира със срам,

против всеки закон на разпада,

ти ще чуеш невидим кавал,

сякаш пак се разхожда из Ада

онзи, който сред него е пял

невъзможно красивата песен,

а пък целият Хадес мълчал,

щото няма ни луд, нито бесен,

който нея не би я разбрал…

А той, Кралят, лежи и сънува

свойта мъртва отдавна жена,

щото нищо, Госпожо, не струва

тая каменна здрава стена

и макар всяка вечер клисарят

да заключва вратата добре,

Симонида пристига при Краля,

в пазва свила на топло сърне. 

Пловдив. 7.02.2014 г.

Разкажи на площада за мен

на Госпожата

Разкажи на площада за мен,

в който вливат се улици тесни,

напиши по кората на клен

две-три думички кратки и лесни…

Не приказвай обаче със свраки,

че долитат, когато съм сам,

като пия и слушам сиртаки,

пък щом пия, да знаеш, не ям…

...и бълнувам наяве за Ада.

Ама ти разкажи на площада

и пиши ми по вятъра с пръст,

изпрати ми по улична вада

бяла риза, прегърнала Кръст.

Пловдив. 7.02.2014 г.

Стихосбирка "Владишки песни"

Мойте мъртви оттатъка спят

на Светия наш Владика Кирил, митрополит на Варна, Старославна Плиска и Велики Преслав

След на Тракия края в дъбравите
почва жълто и право поле,
подир тиквите в нивите, кравите,
с име, дето Пилат го прокле,

е морето Ти, синьо-зеленото,
само кейове в него стърчат,
както жици или като вените
на войници, преди да умрат...

Няма нищо, оттатък делфините,
даже лодки след тях не пълзят,
там се сливат летата и зимите,
мойте мъртви оттатъка спят...

Варна 28.06.2013 г.

Тоя път Тя действително плаче

- Г-н Ангелов, първо искам да ви благодаря за получените писма...

...

- Ваше Високопреосвещенство, зарекъл се бях да намаля писмата,  да не ви досаждам, но тоя път трябва да направя изключение, става дума не за мене, ами за един приятел...

Как сега да му пращам писма?!

Пощальони дотам не отиват –

зад безцветната бледа ресна,

дето дни и дворове се сливат…

Ама глупав, да, тъп комплимент! –

Мъж се спирал единствено с шпага,

гърбом падал под пръст и цимент…

Но какво ли сега ме засяга

на глупците площадната чест,

ами где да изпращам писмата,

да примираш от скръб не е жест,

а за жеста ужасна разплата…

Ех, Госпожо, със нашата кръв

ли ще мажеш уста под венчило?!

Който, курво, целуне те пръв,

да разпори корема ти с шило!!

…Не е тъй, замълчи, замълчи!!...

Тоя път Тя действително плаче…

Със ракия по-малко горчи…

Де да пращам писмата, обаче!?!

Пловдив, 09.07.2013 г,

След четирдесет дни тишина

Припращяват две сухи дърва

край изстинала скоро камина,

тази нощ, на пияна глава,

пак ще ровя безцелно из скрина…

Две шамии – едната памук,

а пък втората – синя коприна.

Не остана ли някъде тук

онзи нож, дет’ през  него премина

хляб със чесън и евтин салам,

дорде пътьом парите си смятах,

като нощем замръквах в Кардам,

а пък сутрин по гарите чаках

някой влак „за дотам и назад”,

а понявга сред нивите влизах,

минувачите казваха: „Брат,

в ранна пролет що шеташ по риза?!”

* * *

Тази нощ, на пияна глава,

търся ножа, потънал във скрина…

След четирдесет дни тишина

през мъжете Ти, Курво, ще мина!

Пловдив, 10. 07. 2013 г.

Дали почва Пирът с терирем?

"Тамо ми спалише Цркву, у коjоj венчах се млад..." ("Тамо далеко", сръбска народна песен)

Разкажи, дали горе блести,
както светъл със тебе бе храмът?
Под корона с дванайсе звезди,
там видя ли я Нашата Дама?

Дали там на Родопска софра,
по-богата дори от Валхала,
със Давидова песен ви сбра
Бог на бойно поле, вместо в зала??

Дали с вино във златния шлем
Михаил серафимите комка?
Дали почва Пирът с терирем?
Вместо с кърпа с Давидова клонка

Магдалена, повела хоро,
стъпва в огън, разстлан като в Странджа?
Както цакаш със дама-каро,
тъй ли Слънцето пада в оранжа

на стопен във лъчи хоризонт,
дето чайките даже не стигат??
До сърцето на тъмния Понт
стигат само, които умират

прави, както и трябва да мрем...
Остави!! Разкажи ми за Пира!
Нека чуя насън терирем,
за да знам, че край тебе не спира...

Пловдив 11.07.2013 г.

Видовдан (Опазете главата на Лазар!)

"...тиjа турци, арнаути!" (сръбска песен, вранянска)

Както пише на кръста "ха Ноцри",
но Мария "чете" го "Рави",
още миг и пороят ще почне,
пък пияна охраната спи,

както, знаете, в старата притча,
е повръщал в Потир Валтасар,
изтрезнял, като почнал да срича
по стената нечакан кошмар...

Тъй пазете главата на Лазар,
против може и цял легион,
до слуха, че Обилич е слязъл
на Султана пред златния трон -

пред Агнеца, каквото е казал,
те жупаните помнят добре...
Доброволно щом в ада е слязъл,
значи чак в Небесата ще спре

да звъни тази песен след боя,
за да мине в рефрен "терирем",
но пазете главата на тоя,
както пази се цвете във шлем,

дето първи премина чертата
и Отца поздрави отдалеч,
вдигнал дискоса бял над софрата
и Потир вместо огън и меч...

Пловдив, 13. 07.2013 г.