А на него кажи му така...

на Меденка

Кажи му да те гледа по-добре
и много да внимава да не плачеш...
Познавам всички ветрове,
вечерям със сестрите им и значи

една сълза ще плаща като сто
и няма да оставя вересия,
сама познаваш моето тесто
и знаеш, че съм склонен да убия

за дума, изтървана на шега,
за две пари от джоба на сираче,
без корист, ами просто ей така
самия черен пъкъл ще прекрача...

Да помни и че ничия не си
като звезда, търкулната по Пирин.
Окото на Балкана в тебе спи,
да стъпва тихо, за да бъде мирен...

Белград, 20.09.2011 г.