на Меденка
Що плачеш, без да мога да те пипна?!
Пък уж съпруга силна на моряк...
Секунда-две деляха ме да рипна
и прекатуря целия бял свят...
Обаче твоят страх сега и мой е,
не искам теб да съдят затова,
че те намерих, цвете, посред боя,
тъй както гладен питка във торба...
Пък няма да съм там, за да ги стресна,
с крака да стъпча змийските очи,
един през друг по мутрите да плесна,
а тебе да те дръпна настрани
и дълго да целувам, щом запръскат,
сълзите ти по топлите гърди,
по твоите, а мойте да се блъскат
като слънца във бягащи звезди...
17.09.2011 г. (из нивите край Драгоман)
Що плачеш, без да мога да те пипна?!
Пък уж съпруга силна на моряк...
Секунда-две деляха ме да рипна
и прекатуря целия бял свят...
Обаче твоят страх сега и мой е,
не искам теб да съдят затова,
че те намерих, цвете, посред боя,
тъй както гладен питка във торба...
Пък няма да съм там, за да ги стресна,
с крака да стъпча змийските очи,
един през друг по мутрите да плесна,
а тебе да те дръпна настрани
и дълго да целувам, щом запръскат,
сълзите ти по топлите гърди,
по твоите, а мойте да се блъскат
като слънца във бягащи звезди...
17.09.2011 г. (из нивите край Драгоман)
