Пак е марш за любов в свобода

на Меденка

Бяла улица, светла и грапава,
топли покриви спят под дъжда,
боса есен, красиво нацапана,
плаща щедро със златна ръжда

тия десет по сто километъра
в остра сръбска ракия из път,
преко Дунав, Нишава и Етъра,
път, по който край тебе хвърчат

планини сред дървета и хълмове,
а когато затвориш очи,
сякаш парят изсъхнали кълнове,
пък цигарата вече горчи,

а отдавна е минало времето
като тръгвах почти на шега,
спях по гари и често в постелята
на случайно открита жена,

за да стигна, където си мислех че,
се намира ръбът на света
с вино, нож, а в главата ми свиреше
огнен марш за любов в свобода...

Слава Богу, Госпожо разплакана,
с теб отново трептя по ръба,
в златна есен, красиво нацапана,
пак е марш за любов в свобода!

Варна, 26.09.2011 г.

Конобарскo човечна

Единият е мрачен и объркан,
той мрази да сервира, затова
дълбоко във портфейла си се бъркам -
да има "някой динар" настрана,

когато дъщеря му се зажени
или синът му тръгне на гурбет
пред сватове и кумове червени
да плаща гордо като селски кмет,

а лани ме изпрати доста смръщен,
обърка "Светaл Jелен" с "Црни Лaв",
Димитрие му викна "Jеo си крштен?!",
пък аз не знам защо срама му брах...

А другият е малък пиротчанец,
той сякаш има сто и две ръце,
във столицата май е новобранец
и пита все "на доле" как расте

тревата, чушките, изобщо всичко,
с което грее южното сърце
и аз сега добър съм странен чичко -
разказвам му за миди и море....

Белград, р-т "Нишлия", 22.09.2011 г.

Защо я мислиш тая дума?!

на Меденка

Недей разглася тая дума,
че друга галя вместо теб,
над мен се спуща като чума
и ставам три пъти проклет,

главата ми гърми и пука,
тъй вече трета нощ суша
шишета, друго нямам тука
и миг ми стига да реша

да хвана релсите за вкъщи,
не искам техните пари,
там зная своя малка къща
и в нея тебе пък дори

да трябва да те имам с втори,
щастлив от ситните трохи,
нощта там с твоя мирис спори,
денят с гласа ти ромоли...

...Недей разнася тая дума,
че друга днес ще съблека!
Аз по-добре да дъвча гума
или дори да се свлека

в дере със тръни полусухи,
забити посред празен вир
и там на клоните им кухи
да се обеся за синджир...

Белград, 22.09.2011 г.

Сънувам моя Кървав Юг

Не мога да заспя нормално
сред тези боядисани стени,
а шкафът зяпа вертикално
и час по час "повтаря ми" - Стани!

Прозорец? Дървено-пластмасов
и подът също, лампите неон...
Творил е сякаш Ломоносов
етюд за стронций с махагон...

Зачитам се в Професор Милин,
разказва ужким нещо за Давид,
в ботаника досадно силен.
О! Скрийте ме във Йониния кит!

През ден решавам да си тръгна,
но ще дочакам вестите от Ниш,
един път Мита да прегърна,
в кафе да "поуживаме" и виж,

в очи как зная да ги плещя.
Аз ида, Митко, още по от Юг,
какво преглъщаш и се блещиш,
ти пил ли си ракия с пресен лук??

Ти плакал ли си насред пътя
с юмруци, стиснати до топла кръв:
"Да пукна, ако ви отстъпя!
Простете, мамка ви, но удрям пръв!"

* * *

Отварям Книгата наслука
и случвам се във песен на Давид...
Духът Ти, Боже, ли е тука
или сънувам буден златен мит??

Белград, 21.09.2011 г.

А на него кажи му така...

на Меденка

Кажи му да те гледа по-добре
и много да внимава да не плачеш...
Познавам всички ветрове,
вечерям със сестрите им и значи

една сълза ще плаща като сто
и няма да оставя вересия,
сама познаваш моето тесто
и знаеш, че съм склонен да убия

за дума, изтървана на шега,
за две пари от джоба на сираче,
без корист, ами просто ей така
самия черен пъкъл ще прекрача...

Да помни и че ничия не си
като звезда, търкулната по Пирин.
Окото на Балкана в тебе спи,
да стъпва тихо, за да бъде мирен...

Белград, 20.09.2011 г.

Що плачеш, без да мога да те пипна?!

на Меденка

Що плачеш, без да мога да те пипна?!
Пък уж съпруга силна на моряк...
Секунда-две деляха ме да рипна
и прекатуря целия бял свят...

Обаче твоят страх сега и мой е,
не искам теб да съдят затова,
че те намерих, цвете, посред боя,
тъй както гладен питка във торба...

Пък няма да съм там, за да ги стресна,
с крака да стъпча змийските очи,
един през друг по мутрите да плесна,
а тебе да те дръпна настрани

и дълго да целувам, щом запръскат,
сълзите ти по топлите гърди,
по твоите, а мойте да се блъскат
като слънца във бягащи звезди...

17.09.2011 г. (из нивите край Драгоман)

Със страх в любов и вяра...

на Меденка

"Със страх Божий, вяра и любов, пристъпете..."
из Златоустова Света Литургия

През гарата минавам днес,
не искам друг да го научи -
въпрос на нежност (не на чест)
към Тайна, дето ни се случи...

Аз вярвам твърдо, ще ме чакаш,
макар да ме пронизва като нож
през слепите очи и сякаш
Страхът с Любов е два пъти по-лош...

Варна, 16.09.2011 г.

Београде

на Меденка

Сред вестници продават там "Кандит",
а сервитьорките се смеят мило
и рядко някой мота се сърдит,
поръчваш бири пък ти се отпило.

Отсреща надиграват се китари
и песните се стелят безадресни,
усмихнати подават ти цигари,
жените са добри, но не и лесни...

И няма да те има, за да видиш
край Дунав как прибирам се сред хора,
как пазиш да не би да ги обидиш,
но не от страх, а от човечност гола...

Варна, 16.09.2011 г.

Чакай, скоро е декември (пътна песен)...

на Меденка

Ако утре видя те със друг,
него ще убия като куче,
ще умира, хъхри в полузвук,
вместо въздух своя кръв ще смуче,

а пък теб ще любя по-добре,
по-добре дори откакто вчера...
Знаеш, че целувките са две -
все за тебе, мера против мера...

* * *

Там за тате само плача,
с никого не искам да се бия,
чакай коша със колачи
с два-три литра крушова ракия...

Варна, 13.09.2011 г.