четвъртък, юни 09, 2011

Слънце, слънчице, слънчо....




Тъй създава сe, Слънчице, "вечност" -
да, така се купува Небе,
с пет-шест чаши "горчива човечност"
и със нишкото гъсто шкембе...

Ти нали не умееш да мразиш??
Пак съм в джоба с пари от жена...
Но си спомням закле се да пазиш
мойте песни дори след деня,

в който всички ще знаят за мене -
просто луд със едипов комплекс,
дето иска от всичко да вземе,
невротик и в любов, и във секс...

Но тогава, ти, Слънчо, кажи им
как сърцето си пръснах след теб,
но не стоплих последната зима
и не минах във Новия Век.

Говори им дори да не искат
(вече нямам ни буква за тях),
говори им по ред и по списък,
както аз да говоря посмях.

Белград, 08/06/2011 г.