Знам, последната Кървава рокля
ще е, Слънце, от теб вместо танц,
ала първо ми дай да намокря
сред бедрата ти в топлия гланц
тези пръсти, с които рисувах
океани, планети и трих,
също устните, дето с тях псувах,
но и приказки с тях ти редих.
На приятел не ще те оставя!
Нему стигат торбите със смях
във дома му, които "забравях"
и се връщах все ужким за тях.
* * *
Ще се радвам, за който те има,
ако нявга се спъне във теб...
Пролет бяла вали като зима,
а дъждът е ръждясала мед!!
* * *
Всяка клетва, която надигам
срещу теб ще обръщам назад -
Залости, че отново пристигам,
но... пръсни по пътеката хляб...
Белград, 06/06/2011 г.
