Не мъгла е това, то са облаци,
ти пристигаш по тях като дъжд.
И писма са това, но без страници,
aз сънувал съм туй неведнъж.
Оня път към Бургас край Поморие -
пътят дето върви през море...
Стой, Госпожо! Чуй тази история,
че в мълчание трудно се мре...
Тате спи, а пък аз през прозорците
гледам как ни залива вода,
то били са Бургаските солници,
но тогава не знаех това...
Не мъгла е това, а са цигани,
надошли у дома след гурбет,
пременени, умити, нагиздени.
Подари си един за късмет.
...Не мъгла е това, то са провлаци
през море към прозрачно небе.
Не писма са това, а са призраци
на дете, дето май ще умре...
Белград, 02/04/2011 г.
