Слънце мое...

Слънце мое, закусих прекрасно -
с две цигари и шепа коняк.
И да знаеш - останах "във дясно",
не, не минах "на другия бряг".

...Тя хърватката малко е проста -
пита куп непотребни неща.
Дали Варна например е плоска,
как живея без страх до брега...

После милата нищо не пита,
а остана в целувки да спи,
а пък аз пак играх на "Комита" -
мойте смели момчешки игри.

Щом събуди се, първо попита
дали мога да правя деца.
...И сега ми е малко сърдита,
щото пита със... пълна уста...

* * *

Слънце мое, недей се извръща!!

Белград, 18/04/2011 г.

Три цигари

Три цигари - достатъчно време
да измисля стотина лъжи,
да разлистя два-три пъти Шмеман
и грузинския филм "Не тъжи".

Три цигари - достатъчно време
да изпия две чаши коняк,
да си взема, каквото ще вземам
и премина на другия бряг.

Три цигари - достатъчно време
да си спомня отново Стайнбек,
боб с тортила в душата ми дреме,
да, останах май в предния век...

Три цигари са време, в което
пак възкръсва морето във мен
и денят се превръща в решето,
то пресява бургаски рефрен...

* * *

Разкажете ми как е във Варна.
Дали пролет из парка вали
и на пейки дружина пияна
за победи на "Спартак" крещи?

А дали пред Фонтана кокони
се облизват за млади мъже,
а пък циганче гларуси гони
със събрано от части въже?

А асфалтът дали пак е грапав?
Преминавах го бос като нож.
Вие казвахте "Той е въртоглав,
ама не е чак толкова лош..."

* * *

Три цигари - достатъчно време
да си спомня за Нейния смях.
Не, не зная какво кой ще вземе,
ала аз ще си ида със грях...

Белград, 02/04/2004 г.

Автобуси в мъглата

Не мъгла е това, то са облаци,
ти пристигаш по тях като дъжд.
И писма са това, но без страници,
aз сънувал съм туй неведнъж.

Оня път към Бургас край Поморие -
пътят дето върви през море...
Стой, Госпожо! Чуй тази история,
че в мълчание трудно се мре...

Тате спи, а пък аз през прозорците
гледам как ни залива вода,
то били са Бургаските солници,
но тогава не знаех това...

Не мъгла е това, а са цигани,
надошли у дома след гурбет,
пременени, умити, нагиздени.
Подари си един за късмет.

...Не мъгла е това, то са провлаци
през море към прозрачно небе.
Не писма са това, а са призраци
на дете, дето май ще умре...

Белград, 02/04/2011 г.

Днес по Дунава слънцето свети разкошно

Слънцето свети по Дунав разкошно,
то сякаш се стича във тая вода,
бреговете реката пък пътьом разрошва
и не спира да тича след птича следа.

Пред кафаните масите тропат,
а бордюрите още са топли,
но пристига дъждът като ропот
и минутите стават на вопли.

...Пък те носих до тук като мирис, като стръкче от мека трева...

Но дъждът вече вие, не тропа
и чертите му стават потоп.
Аз усещам се днес като сопа,
посадена сред кучешки гроб.

...Говори ми, не млъквай, макар че, може би по-добре да мълчиш...

Белград, 31/03/2011 г.