на Теодора
Свършиха тия за лъгане, че тебе пък точно ще лъжа...
Слушай, такава игра бързо омръзва!
Какво искаш да чуеш?!?
Че няма любов, ами само една
споделена омраза??...
Не умея. Не става.
Не ми се обръща езика.
Изрека ли го, ще се разнищя -
ще бъда не нищо, а нищо от нищо!
Чуй ме - обичам те.
Искаш ли друго да знаеш?
Ако и днес ме отпратиш,
ще се разбия от пиене,
ще скитам по плажа,
ще спя по чукарите,
някого, напълно невинен,
изненадващо ще "накажа",
но... смятам да оцелея
и, Бог е свидетел, че ще успея!
Обаче...
Не!!! Няма "обаче"!
"Обаче" е дума
за злобни и слаби.
Аз ще ти пожелая през зъби щастие
с картичка вероятно
от Аржентина.
И много по-искрено от мнозина,
които го казват звънливо.
* * * * * * *
Вървял съм към тебе, прощавай, по цигански.
Не си го измислям - туй всички го знаеха.
Попитай ги моите трима приятели.
Ако щеш пък попитай "жените" ми -
до една подозираха
и ревнуваха,
но си вярваха
и те подценяваха.
Остави ме да кажа!
За пръв път няма да съм "благороден".
И няма да бъде "от мене да мине",
и "аз съм виновен",
"за моя сметка" -
и други хиляда красиви израза,
за да не им слушам глупостите,
без същевремено непоправимо
да ги разгневя и обидя,
че да си тръгна сравнително мирно,
та да не плюят подире ми толкова,
а и да имат очи да разправят сетне
на всичките си възмутени приятели
колко някой е бил с тях лош всъщност,
как са прекрасни, направо ненадминати
и че отново не са оценени подобаващо,
несправедливо подминати...
Ето, това е, мамка му, моето прехвалено "благородство"!
Заплатата за това, че убедително си измислям,
защото, знаеш ли,
хората не са като нас автоагресивни –
от пиене и угояване,
и от изждивяване
в плоските болни фантасмагории
не им остава време
да се видят и самонамразят.
Не зная за тебе,
но аз пия по светло
(макар много рядко)
за да се разплача,
когато от хищници
не мога и педя да
прекрача.
A те не са чак толкова лоши -
заплачеш ли, те оставят да легнеш,
дори лягат до тебе и ти смучат сълзите.
Мразя ги! Ох! Как ги мразя!
Толкова ги ненавиждам,
че дори не копнея,
както обикновено,
за саморазправа,
а да се махна -
Изневиделица да се изправя и
просто да ги прескоча.
Всички задушници минаха -
ангелски и архангелски,
брашнените, черешовите.
Аз няма да бъда "подавка"!
Послушай! Обичам те.
И знаеш ли всъщност,
че те сънувах
през цялото време.
Но, не съм ти повтарял името
в неподходящи моменти -
умея да се владея,
защото не си идея,
не си заместител,
а си моята
"доза приемлива реалност".
Едничката, както вече един път казах...
13.05.2009 г.
Свършиха тия за лъгане, че тебе пък точно ще лъжа...
Слушай, такава игра бързо омръзва!
Какво искаш да чуеш?!?
Че няма любов, ами само една
споделена омраза??...
Не умея. Не става.
Не ми се обръща езика.
Изрека ли го, ще се разнищя -
ще бъда не нищо, а нищо от нищо!
Чуй ме - обичам те.
Искаш ли друго да знаеш?
Ако и днес ме отпратиш,
ще се разбия от пиене,
ще скитам по плажа,
ще спя по чукарите,
някого, напълно невинен,
изненадващо ще "накажа",
но... смятам да оцелея
и, Бог е свидетел, че ще успея!
Обаче...
Не!!! Няма "обаче"!
"Обаче" е дума
за злобни и слаби.
Аз ще ти пожелая през зъби щастие
с картичка вероятно
от Аржентина.
И много по-искрено от мнозина,
които го казват звънливо.
* * * * * * *
Вървял съм към тебе, прощавай, по цигански.
Не си го измислям - туй всички го знаеха.
Попитай ги моите трима приятели.
Ако щеш пък попитай "жените" ми -
до една подозираха
и ревнуваха,
но си вярваха
и те подценяваха.
Остави ме да кажа!
За пръв път няма да съм "благороден".
И няма да бъде "от мене да мине",
и "аз съм виновен",
"за моя сметка" -
и други хиляда красиви израза,
за да не им слушам глупостите,
без същевремено непоправимо
да ги разгневя и обидя,
че да си тръгна сравнително мирно,
та да не плюят подире ми толкова,
а и да имат очи да разправят сетне
на всичките си възмутени приятели
колко някой е бил с тях лош всъщност,
как са прекрасни, направо ненадминати
и че отново не са оценени подобаващо,
несправедливо подминати...
Ето, това е, мамка му, моето прехвалено "благородство"!
Заплатата за това, че убедително си измислям,
защото, знаеш ли,
хората не са като нас автоагресивни –
от пиене и угояване,
и от изждивяване
в плоските болни фантасмагории
не им остава време
да се видят и самонамразят.
Не зная за тебе,
но аз пия по светло
(макар много рядко)
за да се разплача,
когато от хищници
не мога и педя да
прекрача.
A те не са чак толкова лоши -
заплачеш ли, те оставят да легнеш,
дори лягат до тебе и ти смучат сълзите.
Мразя ги! Ох! Как ги мразя!
Толкова ги ненавиждам,
че дори не копнея,
както обикновено,
за саморазправа,
а да се махна -
Изневиделица да се изправя и
просто да ги прескоча.
Всички задушници минаха -
ангелски и архангелски,
брашнените, черешовите.
Аз няма да бъда "подавка"!
Послушай! Обичам те.
И знаеш ли всъщност,
че те сънувах
през цялото време.
Но, не съм ти повтарял името
в неподходящи моменти -
умея да се владея,
защото не си идея,
не си заместител,
а си моята
"доза приемлива реалност".
Едничката, както вече един път казах...
13.05.2009 г.
