Талантлив идиот е бил дядо ми -
че ракията пил кат' вода,
бяла риза, развял по чаршията,
яздел коня с чадър във ръка.
Тате, и той завалията,
хич не струваше стока за свят -
бродел нощем по черните синури,
хляб засявал комат по комат.
Ех, наследство посрано, простете ме!
Как да стане от мене човек -
и игрите ми бяха несретици,
и с жените си нямах късмет.
А мечтите ми! Боже! Мечтите ми!
До една досега ме болят,
че търгувах със тях като циганин -
все разменях ги сливи за сняг...
...Днес пописвам понякога стихове,
рецитирам под път и без път -
дълги, кратки, готескни, изискани...
Не! Дедите в кръвта ми не спят.
2007 г.
