на Десислава
Както капчица мед
по гърдите се стича,
както слънце по лед
се препъва и тича,
като морска вълна,
като писък на чайка,
като влажна бразда,
като топла мозайка,
като чаша мавруд,
като цвете сред битка,
като хляб подир труд,
като медена питка.
* * *
Аз не помня кога
някой тъй съм наричал.
Все с глаголи стихът
полуслучки е сричал
и отдавна така
пред писма не изтръпвам –
сякаш правя беля
със цветя щом пристъпвам.
* * *
Като топли бедра,
като нежна извивка,
като житни зърна
под дебела завивка,
като къща на бряг,
като пролетна риза,
като пясък и сняг...
Като, както се влиза...
ПЦДОН, 18 срещу 19 март
