неделя, ноември 05, 2017

...Ама Вярвам в Трептящия Кръст


"И дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха" (Псалтир 69:21); "А около деветия час Иiсус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани?!" ("Боже мой, Боже мой, как Чудно Си Ме успокоил!" /в мой "превод")

Аз не вярвам в Задгробния свят
(ами в Бог, Който винаги Идва)
и че мъртви, веднъж щом "заспят",
ще покълнат за жътва с вършитба.

Ама Вярвам в Трептящия Кръст
между две непресъхващи бездни,
а на Кръста Христовият Ръст
и край Ръста - Христовите бедни
 
Шепи Две, заковани в Небето...
Слушай, Бог там Самичък виси
и с Нозе Е разцепил Калето,
а под Кръста Му пак сме... сами.
 
Зарежи го туй вино с оцета.
че със него те вият мъгли
и не два, ами трижди проклета,
като призрак в платно на Дали,
 
те взривя сред Пустия Хълм
безчовечната людска "надежда",
но зажми и ще видиш насън
как тогава Отца те поглежда.
 
Варна, 5.11..2017 г.