До моето Последно либе

"Срам, позор за теб, Царице млада..." (из една стара чалгия "Тази вечер Калоян пирува")

Ех, Родът ми е мил,
почва с Камчия Луда,
стига чак в Кюстендил
и се влива във Дунав.

Как така ще вървим?
Где за Бога ще идем??
Въздух не, ами дим
има, слушай, след Видин...

* * *

Ти видя я онази "земя" -
с груби песни и грапави хора,
ти за мъничко там се поспря.
аз пък смуках с години отрова:

разреден кислород с мръсна жълта ракия.

* * *

Ех, Родът е Един!
Как ще спра да сънувам
(като легнем да спим)
там да спра да я чувам

Песента на Баща ми?

...Ама Вярвам в Трептящия Кръст

"И дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха" (Псалтир 69:21); "А около деветия час Иiсус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани?!" ("Боже мой, Боже мой, как Чудно Си Ме успокоил!" /в мой "превод")

Аз не вярвам в Задгробния свят

(ами в Бог, Който винаги Идва)

и че мъртви, веднъж щом "заспят",

ще покълнат за жътва с вършитба.

Ама Вярвам в Трептящия Кръст

между две непресъхващи бездни,

а на Кръста Христовият Ръст

и край Ръста - Христовите бедни

 

Шепи Две, заковани в Небето...

Слушай, Бог там Самичък виси

и с Нозе Е разцепил Калето,

а под Кръста Му пак сме... сами.

 

Зарежи го туй вино с оцета.

че със него те вият мъгли

и не два, ами трижди проклета,

като призрак в платно на Дали,

 

те взривя сред Пустия Хълм

безчовечната людска "надежда",

но зажми и ще видиш насън

как тогава Отца те поглежда.

 

Варна, 5.11..2017 г.