"Tiho, noći, moje zlato spava, blijedi mjesec nebom obasjava" (J. J. Zmaj)
Угасва нощем Тутракан
и даже вълците заспиват
навръх Врачанския Балкан,
над Пиринско звезди изстиват...
Не, няма да Те будя, ако спиш,
не са хъшлашките ми песни,
с които бих Те будил, ама виж -
покриват птиците небесни
горите Ти от Черното море
след Крън през Ямбол, Филипопол.
И в тоя миг сърцето ми да спре,
пак погледът ми ще остане топъл.
Кажи Госпожо, знаеш ли къде
са стъпките Ти - въглена жарава -
където всеки път се забоде
и после полумъртъв ме оставя
звукът как тихичко Си тръгваш.
Варна, 11/12.05.2017 г.
