- Хей, брате, - пита ме завчера Неманя - кога ще напишеш на Диана нова песен?
- Че ти разбираш ли ги на български?
- Не съвсем, но обичам да ги чета...
на жена ми Диана
Утре-сутрин, най-късно до осем,
ще са вече кафето изпили…
Само двама ще знаем, че грозен
е денят им без грим и кокили.
Ти едничка ще дойдеш, където
спят убитите мои другари…
Виж го где се е скрил зад пердето –
слънчев заек подскача и пари,
може днес да е ден за курбани,
може би е съвсем неприлично,
ала много са моите рани,
затова и сега се събличам…
Развържи си косата и нека
да изпушим десетки цигари,
ти единствена сутрин си мека,
като слънце съня ти нашари…
Белград 02.09.2013 г.
- Че ти разбираш ли ги на български?
- Не съвсем, но обичам да ги чета...
на жена ми Диана
Утре-сутрин, най-късно до осем,
ще са вече кафето изпили…
Само двама ще знаем, че грозен
е денят им без грим и кокили.
Ти едничка ще дойдеш, където
спят убитите мои другари…
Виж го где се е скрил зад пердето –
слънчев заек подскача и пари,
може днес да е ден за курбани,
може би е съвсем неприлично,
ала много са моите рани,
затова и сега се събличам…
Развържи си косата и нека
да изпушим десетки цигари,
ти единствена сутрин си мека,
като слънце съня ти нашари…
Белград 02.09.2013 г.