на Диана
Ще отидеш ли с мене и там,
дето вятърът спи във листата,
като в старо платно на Сезан
между къщите щура се лято,
чесън с вино и мляко със мед,
дето пият по улици криви
тъмни хора, красиви наглед,
даже мож'да се каже щастливи
със земята и нейните шарки,
като рокля с гердан от брилянти?
В прах прескачат се котета малки,
а мъжете играят на карти,
пък жените шумят край дувари
с пълни пазви и глезени кръгли,
по баира са легнали крави,
бяло слънце гори като въглен...
Там ще правя деца, ще работя,
ще кумувам на цигани гладни,
на чардака ще пия, защото
ще подпирам света да не падне,
а когато ошеташ и сготвиш,
на котлето подгрееш ракия,
с дъх постелята легнеш и стоплиш,
а пък аз се наситя да пия,
ще те скрия под моята риза,
а креватът ще стане на люлка,
както лук над миндер се нанизва,
както лък си играе с цигулка...
Варна, 07.01.2013 г.
