Мъжка песен (Kато тънък сукман върху кожa)

на Диана

На стената са наниз пиперки,
малко лук и два цветни килима,
на Нишлията двете му щерки
се навъртат край гостите трима...

Севернякът ми гледа с почуда -
срамежливо флиртуват и двете -
три закачки със звън на посуда
и запомняш им само ръцете...

Аз разказвам му - Югът това е,
по стените виси ти имотът,
нека всеки твой гост да го знае -
не домa ти той вижда - животът,

който пази със тази ограда,
зад която ти днес си го пуснал,
както Змеят мома за награда
и край нея мъглите е спуснал...

* * *

Бяло камъче нося, Госпожо
и когато за Божич пристигна,
като тънък сукман върху кожa,
както вятър мъгла ще те вдигна...

Белград, 27. 11. 2012 г., Ресторант "Нишлия"

Мъжка песен (Щом при София "български" съмне)

на Диана

Пред екрана със литър вермут
е донейде добре и спокойно,
пак разказват за смърт и барут,
Слава Богу, че виждам ги... двойно,

слава Богу, че имам си книги -
Острогорски и някой Дaгрон
и че утре най-късно ще стигне
Севернякът, ще купим и ром,

ще си сготвим ориз със салам,
ще науча псувни новосадски,
ще разказва доволен как там
е "изпърцал" две лели унгарски

и дордето заспя ще приказва,
и съня ми ще пази след туй,
помниш, казах ти, все ме предпазва,
изтрезнеее ли, вика ми: "Чуй,

да ти купим сироп, много кашляш,
ще си сцепиш тъй белия дроб,
твърде често бутилката хващаш...
Аз и с брат ми съм толкова строг!

Ходиш бос по мозайката вънка
и се къпеш със хладка вода!
Що я слушаш онази, че мънка?!
Те хазяите тъй са, ми да!

Включвай печка, не пий от буркана,
щом получим пари, вместо влак,
ще си вземеш два топли юргана,
колко мислиш, ще караш на крак??"

Ще почакам ден-два пак да тръгне
и с билети "дотам и назад",
щом при София "български" съмне,
продължавам за Южния град...

Белград, 24. 11. 2012 г.

Мъжка песен (Като огнени раните светят)

на Диана

Нашари ми със думи тревата,
може малко, но всичките верни,
нека друг вместо нас да не смята
колко всъщност със тебе сме черни...

Нека други да бъдат почтенни,
но за сметка на собствена съвест,
скъпи дрехи със буквички "ценни"
да бродират по профила ръбест

на телата си силни и здрави,
по реверите остри и бели,
нека другите все да са прави,
като падащи в блато шрапнели...

А пък ти, разпилей ме в целувки,
направи ме по-мек от водата,
както циганче в стари обувки
по площада подскача и шляпа

на Давидово стреме вдигни ме,
може би, затова да е късно,
но псаломите имат ли рими,
даже прашката често се къса,

но защото пред мен Всечовекът
е разперил ръце на Дървото,
като огнени раните светят,
затова ще остана в седлото...

Белград, 23. 11. 2012 г.

Мъжка песен (Бе разпънат вместо Магдалина)

на Диана

Как си мислиш, че туй е възможно -
както пия, ей тъй да ми щукне
на случайна жена да предложа
пред бедрата ми лакти да чукне?!

Аз съм мъж, извинявай, Госпожо!
За комплексите има си време,
може вино да нямам да сложа
на софрата, но няма да вземе

мизризма на тютюн със ракия
със потта ми по своята кожa
(като курва след туй да се крия,
телефона да гледам тревожно),

друга, щото съм нямал "две шепи",
на компютъра клипове с порно!
И земята дори да се сцепи,
с огън аз ще напиша повторно:

"Няма място по моята кожa,
ни в леглото ми педя свободна",
точно както на края на ножа
има само едничка прободна,

сантиметър на два под реброто,
рана, колкото писана буква...
Само ти остани под Дървото,
вънка вече, Госпожо, се мръква

и войниците вече заспиват,
а Христос се превръща във щъркел
и Kрилете разтворени скриват
как Каяфа жестоко е сбъркал

и разпънал го вместо Мария...
Бих написал го още по-сложно,
ала думите тук ще изтрия...
Спи спокойно, Обична Госпожо...

Белград, 22. 11. 2012 г.

Изпрати ми писма по звездички

на Диана

Може би да съм къща без орех,
може би съм ливада без порти,
май прозореца рано отворих,
тъй че, влязоха чуждите смърти

и сега съм се вкопчил в пердето,
и цитирам библейските букви,
тия същите, в пясъка, дето,
щом ги видиш, сълзите ти рукват,

но насреща се сухи череши,
крива круша и права люцерна,
стара крава във зида се чеши,
нищо друго не мога да мерна...

Изпрати ми писма по звездички,
разкажи ми, че още си мислиш
колко много са глупави всички,
дето смятат, че вятъра дириш,

дето казват, че само да съмне,
ще се върнеш във старата кожa,
че очите ми всъщност са тъмни,
че съм всъщност "добър" като ножа,

ако свети по плота и трака
във ръцете на мъдра стопанка,
ала мръкне ли, само те чака
като спяща до теб пепелянка...

Белград, 20. 11. 2012 г.