"Пиши ми верата, пиши ми душата, пиши ми - Кръв македонска"
на Меденка
В туй поле без дървета и храсти
не е време за нежни писма,
първо вятър строши ме на части
и което остана отвя,
разпиля ме по тази "трапеза",
дето няма къде да се спреш,
като в черга, която е везал
глупав дявол преди да умреш
изпод стара изсъхнала круша
край реката, която влече
вместо влага поръсена суша
и просъсква, дордето тече...
И вървя като в сън и предвкусвам
дълъг спор пред Петрови врати,
твойте устни по себе си чувствам,
никoй вятър това не троши...
Полето около Манастира Ковил, 24.10.2011 г.
на Меденка
В туй поле без дървета и храсти
не е време за нежни писма,
първо вятър строши ме на части
и което остана отвя,
разпиля ме по тази "трапеза",
дето няма къде да се спреш,
като в черга, която е везал
глупав дявол преди да умреш
изпод стара изсъхнала круша
край реката, която влече
вместо влага поръсена суша
и просъсква, дордето тече...
И вървя като в сън и предвкусвам
дълъг спор пред Петрови врати,
твойте устни по себе си чувствам,
никoй вятър това не троши...
Полето около Манастира Ковил, 24.10.2011 г.