Писмо до Светия Дух (Стихът не пее ами съска)

на Меденка

Ако случайно видиш я сама,
кажи й колко я обичам,
кажи й, че във страшна тъмнина
наслуки с устни я събличам,

че вече все по-грапаво звучи
и ред през ред стихът се пръска,
ракията все повече горчи
и той не пее, ами съска...

Кажи й, ако видиш я сама,
заспала "на кравайче" дето
владее сиво-птича слепота,
кажи: "Обичам те, загдето

покриваш топло мойте слабини,
когато всичко ме убива,
когато вънка кървав дъжд вали,
аз моля Бога да си жива..."

Сред списък с най-различни имена
на курви - "жертви" и "светици"
аз Нея ще наричам Тишина,
в която Ти събираш птици...

Белград 21.10.2011 г.

Войводина (Дълъг спор пред Петрови Врати)

"Пиши ми верата, пиши ми душата, пиши ми - Кръв македонска"

на Меденка

В туй поле без дървета и храсти
не е време за нежни писма,
първо вятър строши ме на части
и което остана отвя,

разпиля ме по тази "трапеза",
дето няма къде да се спреш,
като в черга, която е везал
глупав дявол преди да умреш

изпод стара изсъхнала круша
край реката, която влече
вместо влага поръсена суша
и просъсква, дордето тече...

И вървя като в сън и предвкусвам
дълъг спор пред Петрови врати,
твойте устни по себе си чувствам,
никoй вятър това не троши...


Полето около Манастира Ковил, 24.10.2011 г.

Ревнувам суицидно

на Меденка

Народни хероји - Блажо Попивода,

Комесар I Батаљона, I Пролетарске Бригаде

Тук знае и неделя да вали
и вятър клоните разсипва,
изгарящ студ две ледени вълни
търкаля сякаш в празна тиква.

Все гледам да не мисля, че нали
дордето скитат из главата
от думите чак толкоз не боли,
пък аз не вярвам "във душата".

не вярвам даже в "богородички"
и ако ще да има утре,
аман от всички тия ролички,
най-бързо се умира сутрин,

когато ме застрелва мисълта
на два-три метра пред вратата
така че, няма как да "отмъстя"
и всеки удар е в мъглата,

която се разстила между мен
и спомена за твойте устни.
Усещам се напълно вцепенен -
да мреш на части е "изкуство"...

* * *

Ако случайно имаш път насам
(а ако нямаш, направи си)
Не можеш ли, аз сaм ще дойда там,
това от друго не зависи,

освен да спре за барем ден дъждът
и улиците малко да изсъхнат...
Ти знаеш, прекроява ме светът
и всеки камък в път разцъфва...

Парк "Ослободиоцима Београда", Белград, 19.01.2011 г.