…Телефонът ти, Нишката гара,
двайсе динара кредит и влак,
десет пъти ракия на бара,
още десет изпити на крак.
И кръчмарят, комуто оставям
всички сръбски пари за бакшиш -
„Хвала, лепо!” дори не завалям,
как „по български” пия ме виж….
Телефонът обаче е сбъркан,
при приятел отива стихът,
той ме знае, че аз съм побъркан
и с молитви проправя ми път…
Десет динара – втората грешка –
телефонът не бил с „а-бе-ве”,
на перона вися като смешка,
но пък влакът пристига поне…
…Изпрати ми писмо от „Раковска”,
нищо друго не искам от теб,
тя Земята нали не е плоска –
търколи ми две шепи късмет…