на жена ми Майорската дъщеря
Зарад' Тебе съм жив,
зарад' Теб още дишам,
против Изгрева крив
продължавам да сричам...
Моя Нежна Зора,
Моя Радост до болка,
Теб обичам сегв,
я попитай ме колко!
Като Черно море,
кат' Родопска разходка,
кат' Пирдопско небе,
като Дунавска лодка...
Ако утре умра,
ще се върна да кажа,
че си моя Жена,
и ще бдя все на стража
кат' Венчанско Кале
в Старославната Плиска...
Само Нея и Теб,
само Двете Вас искам!
