Мойте мъртви оттатъка спят
на Светия наш Владика Кирил, митрополит на Варна, Старославна Плиска и Велики Преслав
След на Тракия края в дъбравитепочва жълто и право поле,
подир тиквите в нивите, кравите,
с име, дето Пилат го прокле,
е морето Ти, синьо-зеленото,
само кейове в него стърчат,
както жици или като вените
на войници, преди да умрат...
Няма нищо, оттатък делфините,
даже лодки след тях не пълзят,
там се сливат летата и зимите,
мойте мъртви оттатъка спят...
Варна 28.06.2013 г.
Тоя път Тя действително плаче
- Г-н Ангелов, първо искам да ви благодаря за получените писма...
...
- Ваше Високопреосвещенство, зарекъл се бях да намаля писмата, да не ви досаждам, но тоя път трябва да направя изключение, става дума не за мене, ами за един приятел...
Как сега да му пращам писма?!
Пощальони дотам не отиват –
зад безцветната бледа ресна,
дето дни и дворове се сливат…
Ама глупав, да, тъп комплимент! –
Мъж се спирал единствено с шпага,
гърбом падал под пръст и цимент…
Но какво ли сега ме засяга
на глупците площадната чест,
ами где да изпращам писмата,
да примираш от скръб не е жест,
а за жеста ужасна разплата…
Ех, Госпожо, със нашата кръв
ли ще мажеш уста под венчило?!
Който, курво, целуне те пръв,
да разпори корема ти с шило!!
…Не е тъй, замълчи, замълчи!!...
Тоя път Тя действително плаче…
Със ракия по-малко горчи…
Де да пращам писмата, обаче!?!
Пловдив, 09.07.2013 г,
След четирдесет дни тишина
Припращяват две сухи дърва
край изстинала скоро камина,
тази нощ, на пияна глава,
пак ще ровя безцелно из скрина…
Две шамии – едната памук,
а пък втората – синя коприна.
Не остана ли някъде тук
онзи нож, дет’ през него премина
хляб със чесън и евтин салам,
дорде пътьом парите си смятах,
като нощем замръквах в Кардам,
а пък сутрин по гарите чаках
някой влак „за дотам и назад”,
а понявга сред нивите влизах,
минувачите казваха: „Брат,
в ранна пролет що шеташ по риза?!”
* * *
Тази нощ, на пияна глава,
търся ножа, потънал във скрина…
След четирдесет дни тишина
през мъжете Ти, Курво, ще мина!
Пловдив, 10. 07. 2013 г.
Дали почва Пирът с терирем?
"Тамо ми спалише Цркву, у коjоj венчах се млад..." ("Тамо далеко", сръбска народна песен)
Разкажи, дали горе блести,
както светъл със тебе бе храмът?
Под корона с дванайсе звезди,
там видя ли я Нашата Дама?
Дали там на Родопска софра,
по-богата дори от Валхала,
със Давидова песен ви сбра
Бог на бойно поле, вместо в зала??
Дали с вино във златния шлем
Михаил серафимите комка?
Дали почва Пирът с терирем?
Вместо с кърпа с Давидова клонка
Магдалена, повела хоро,
стъпва в огън, разстлан като в Странджа?
Както цакаш със дама-каро,
тъй ли Слънцето пада в оранжа
на стопен във лъчи хоризонт,
дето чайките даже не стигат??
До сърцето на тъмния Понт
стигат само, които умират
прави, както и трябва да мрем...
Остави!! Разкажи ми за Пира!
Нека чуя насън терирем,
за да знам, че край тебе не спира...
Пловдив 11.07.2013 г.
Видовдан (Опазете главата на Лазар!)
"...тиjа турци, арнаути!" (сръбска песен, вранянска)
Както пише на кръста "ха Ноцри",
но Мария "чете" го "Рави",
още миг и пороят ще почне,
пък пияна охраната спи,
както, знаете, в старата притча,
е повръщал в Потир Валтасар,
изтрезнял, като почнал да срича
по стената нечакан кошмар...
Тъй пазете главата на Лазар,
против може и цял легион,
до слуха, че Обилич е слязъл
на Султана пред златния трон -
пред Агнеца, каквото е казал,
те жупаните помнят добре...
Доброволно щом в ада е слязъл,
значи чак в Небесата ще спре
да звъни тази песен след боя,
за да мине в рефрен "терирем",
но пазете главата на тоя,
както пази се цвете във шлем,
дето първи премина чертата
и Отца поздрави отдалеч,
вдигнал дискоса бял над софрата
и Потир вместо огън и меч...
Пловдив, 13. 07.2013 г.
