на едно малко циганче
В Златоглавия град на Асен
Белокаменна Чая се влива,
както вино в бокал тънкостен,
както пада чупливата грива
по въздългата шия на кон
пред каруца със циганска булка,
както писва под нечий балкон
на пияни сватбари цигулка...
* * *
Слушай малко, цигане,
аз голям съм, всичко зная,
зад простора със пране
натъкмили сме ти стая.
Има шарени поли,
има рокли със пискюли
и когато завали,
замирисва там на дюли,
да, когато завали
и дъждът отвън задрънка,
ти, дете, ще спиш нали,
както коте в пазва мрънка?
* * *
Пък от село Дъскотна нагоре,
пред завоя за град Комунари
със дъбрави баирът се бори,
а по него безброй копанари
са накитили къщи с комини
и "по български" връщат овцете,
тук-таме ще се чуят и свини
край сукмани по мокри въжета...
* * *
Ти не знаеш да броиш,
съвсем мъничко говориш,
затова като заспиш
и оченцата затвориш,
влязъл, стъпвайки на пръсти,
ще закича на икона,
като първом те прекръстя,
Божа Майка със корона
да те пази, да ти пее,
да те гали и завива,
като слънчице да грее -
виж я колко е красива!
Варна, 04.06.2013 г
