От върха посред Белия Град

на Меденка

От върха посред Белия Град
днес те виждам с очите на мрака...
Нямам време за дълъг дебат -
вънка Кървава Цветница чака...

Ще ти кажа един път и толкоз,
че когато се скриеш от мене,
зарад глупост и страх или гордост,
всеки друг по парченце ще вземе

от снагата, съня и мечтите,
от гърдите ти малки и бели,
от сълзите, косите очите -
да крадат Те са силни и смели...

* * *

От върха посред Белия Град
Те обичам със сила от Ада,
ще съдя с мъжете ти в мрак,
не за Теб, а за тъмна "наслада"...

Белград, 25.04.2012 г.

Aз знам, че Тя ще ги забрави

Aз знам, че Тя ще ги забрави
и даже да остане само шал,
строшена чаша за "Наздраве"
и скъсан, кървав в ъгъла парцал

от мен, Тя пак ще ги забрави,
защото друг не й е пял
и смесвал в алени рапани
за нея бяло мляко с портокал,

така че, Тя ще ги забрави...
И к'во от туй, пък даже ако ще
раздърпан да ме пръснат врани
(Кой вярва, че не може да умре?!),

аз зная, пак ще ги забрави...