понеделник, март 28, 2011

Припомни ми



Разкажи ми за топлия пясък, припомни ми ги мокрите дни,
възкреси ми момчешките тайни, скрити в открити очи...

Припомни ми и плажа, където се биехме,
зарад дума една или две -
ни страха, ни гнева, ни сълзите си криехме
и се каeхме сетне със часове.

Припомни ми целувките алени
сред разрошени притки фасул
и шамарите страшни на баба ми,
и на дядо псувните му – чул-недочул...

Припомни ми това,
бих платил и с душа!

Говори



Говори! Уморих се да думам
и езикът тежи, та боли.
Уморил съм се даже да чувам,
ала ти говори, говори...

Не, че нямам какво да ти кажа,
бих разказвал до утре дори...
Ох, такива неща бих ти казал,
но сега поприказвай ми ти!

Не, не млъквай, когато усетиш,
че затварям полека очи,
но напротив, дано да се сетиш -
целуни ме и пак говори...

19-20.03.2011 г., Нишката гара