Знам, че знае всяко добро момиче -
нейде чакат го триста цветя.
Тях един господин, уж приличен,
ги раздава по пейки в града.
* * *
Бързаш бавно - почти си навреме.
Господинът допива коняк.
А в торбата му плетена дреме
възсолена душа на моряк.
Ти обичаш красивите фрази.
Господинът ги знае по сто.
И не знаеш какво е да мразиш,
а пък той приругава тъй зло.
Може би, би останала с него.
Някой път, ала не и сега...
Слушай, мъничка, удряй по-смело,
нали почнахме с теб нашега??
Да, шегите се плащат солено,
те шегите с шамари вървят.
И дали не звучи откачено,
но шамарите слабо болят.
По-боли да ми влезеш в сърцето -
ей така, кат'че ли на игра,
да се вмъкнеш небрежно където
уязвим и кървящ е света...
