I-ва Пасхална (Не ще Възкръсне сред юнаци)

"...Бели ми меса по скали. / по скали и по орляци" (Хр. Ботйов)

Море от кипнало олово,

звездици в драпаво въже...

Ала Искрящото Му Слово

ме веза като със ръжен...

От нас не стана Всечовеци,

не провървя и в любовта...

Помнете ме като крадеца -

тоз' дето в къщите ви спа.

Женкарят в мене протестира:

"Не ставаш и за хулиган!

Разплакват те пет литра бира,

а с водка виеш като дран

пред трапа с мъртвите другари

и бъркаш, както пипа сляп,

из джоба за една цигара,

в торбата за ракия с хляб

да хвърлиш, барем им се види...

Не пръст да иде при пръстта,

а вино с пържени скариди

да вкусят там, където са..."

* * *

Връстниците ми имат къщи,

добри жени, дори деца.

А аз пък сутрини повръщам

кафе и анлагин с яйца.

Гори, превърта ме и връща

все там - при Малкия Давид,

при песен все една и съща

за страшния Гигант убит

със камък право във челото...

При Йеремиевия Плач...

Не знам какво ми е тестото,

но хлипам с' смелия разкрач

на моя Бог през Палестина,

на Думите без капка страх,

със траура на Магдалина

сред зверския бесовски смях

по викащия след Илия*

пред Кървавия Си Сабат*...

А питат ме все колко пия,

когато почнат да кървят

в съня ми Неговите рани

и ставам, жаден за коняк,

и сякаш, че ме късат врани,

и сякаш е засмукал Враг

кръвта димяща от сърцето

на едри глътки като смок...

Изан, крещящ от Минарето

и хвалещ някой бог жесток,

душата право ми продънва...

Ако не пия от буркан

(понявга още щом се съмва)

пред гърло като нож опрян,

не ще успея да се вдигна,

за да припадна пред Кръста,

където никой друг не стигна,

без Девата*, че там растат,

тъй както билки по орляци,

две думи, ясни като гръм* -

"Не ще Възкръсне сред юнаци,

а сред разплакани насън."

................

*Матей 2:46-49

*Марко 15:34

*Йоан 19:25-27

*Матей 17:5

Златни пясъци, 24.03.2020 г.

VI-та Самодивска песен (Скандалист)

VI-ти разказ пред една софийска поетеса за Меденка

"А ja, шприцер и кавурму, право да си кажем, неволем..." (Джордже Балашевич)

Море от кипнала стомана.

Небето?? Дрипаво въже.

Звезди - пробойни във тавана,

като рисунка с... оксижен.

А днес сме... днес (подир четвъртък),

пък утре... ще вали в Париж...

Когато страшно си объркан,

остава само да вървиш.

Какво остава подир битка

(пиян, за чест или жена) -

в торбата хляб и шапка с китка,

и вкус на вино с кавърма.

* * *

В съня ми мед и топло мляко,

две юди, плачещи наглас,

а аз погрешка съм облякъл

фустан, кат' смешен педераст...

Почакай! Спомняш ли си Моста,

маслини с миди в пресен лук?!

Ти - моят "бог", а аз пък гостът

със Теб под чуждия капчук??

А август беше цял, но кратък,

а август - бял и подивял...

Да, Вечност с твоя отпечатък,

едничка, дето съм видял.

* * *

А сетне смърт... А сетне пушки...

Изпът олово, вместо хляб.

Небе, разстреляно с "Катюши",

посипа ме със кръв и яд.

И само там далеко светят

души на мъртвите щурци,

а звездните каруци кретaт,

тъй както крета сарацин,

изгубил боя за Гранада

и вяра в своя Мохамед,

тъй както стара черква пада -

с камбаната си най-напред.

* * *

Горят ме като два пожара,

горят ме, Слънчице, насън

очите Ти!!... Ти бе Държава,

а аз останалият вън,

като Тракиец след Чаталджа,

разплакан, че се е спасил,

защото Тракия се ражда

там, дето си се разрушил!

* * *

След Теб? Ракия и скандали,

безлични стрехи и жени,

стихът дере, вместо да гали

и блъска четири стени,

a как летеше, като чудо,

оттука чак до Китеж-град,

припяваха го речни юди,

пренасян като вест и знак

подир победата при Маратон!

Златни пясъци, 14.03.2020 г.

следва от

Първа песен "по Павич"

Втора песен за Мостовете на Медисън

Трета песен в Нови Сaд

Песен за проклетата 2012-та

Пета песен "Nosferatu"

Аз, с "всю Ивановску" в съня ти

на Настюшу

"Руский цар е на земята най-велик, над всички пръв!!"... (Петко Славейков)

Пиши ми спиш ли... Яде ли добре?!?

Икра ли или блини със сметана??

...Ослушвай се за кипнало Море,

премятащо делфини и заргана,

което през Одеса до Москва

ще стигне чак пред бялата ти спалня

и с лодки със локум и баклава

аз цялата догоре ще напълня!

Ще свири марш, чак Дунавът ще слуша

тръбите на Приморския ми полк -

за Теб - родена с песента "Катюша"

и мене влюбения "морски вълк"!

* * *

Не слушай тия всички, дето пушат,

когато разсъблича се жена -

не знаят как миришат есен круши

в косите ти от билки и трева.

Пусни ги, нека си разправят,

че уж съм страшен плажен хулиган -

те знаят само да отравят

светулки, запечатани в буркан.

* * *

Предай на Кремъл колко той ми липсва

и уличките цветни край "Арбат",

че "по тракийски", както гайда писва,

ще дойда там, когато всички спят.

И с "всю Ивановску" ще ги задумкам

камбаните на Царския ви храм,

луната ще се смее като булка,

заслушана във морския рапан -

тоз' дето в пазва ще Ти нося,

                щом дойда да погледам като спиш.

Варна, Златни писъци, 05.03.2020 г.

Все пак писмото ти дойде

на Настю

"Кат' Русия няма втора, / тъй велика на света!" (Петко Славейков)

Нощта е тъмна Теменуга

на двайсет километра от Града,

тук слива Севера и Юга

Морето на Земята при ръба.

И няма никой да се взира

във мен през мътния Превал,

морето блъска кат' секира

брега, а пак остава цял.

Къде русалките умират,

когато ги разкъса лудостта?

Не кръв, ракия се разлива

във вените ми... Искам да крещя!

А само песен, като птица,

лети от моята уста...

Да, Ти си мойта Хубавица,

презирам раните, смъртта.

Отново идвам да ти кажа,

пресякъл духом чужди планини,

че Ангели стоят на стража

край мислите ми, всичките добри

за Теб, ала змия се влече

и пи от моите очи,

след туй до голо ме съблече

и чак в сърцето се качи!

* * *

Ала писмото ти е синьо,

като рубашка под небе,

с очи на Северна Богиня

и цвете, цъфнало... Къде??

Е, как къде?!? С Москва-реката

сред Брезовия, светналия лес

и няма нийде на Земята,

не, няма никъде такъв адрес,

където кротко да се стичат

към Теб, летели през море,

тъй бели, като че, кокиче,

но буйни, като ветрове

за теб най-нежните ми мисли,

изписани, тъй сякаш са цветя

и сякаш, като че, съм писал

не стих, а песничка за Далида.

05.03. 2020, Златни пясъци