С. А. Есенин
на Л. И. Кишина
/преводът си поиска Хубавата Х.
оригиналния текст на руски език ще прочетете ТУК/
Зеленичка косичке,
девойкини гърди,
ех, тъничка Брезичке,
какво във езерцето гледаш ти?
Какво ти шушне тоя вятър,
за какво в прахта се пее?
Или желаеш в тънки клонки
от месеца самия гребен?
Кажи ми тая тайна
от твоите дървесни мисли,
че влюбен съм до болка
в предесенния твоя шум.
И рече малката Брезичка:
"О, люпопитен мой другар,
едва нощес под звездна шир
тук с' сълзи плачеше овчар.
Луната стелеше се в сенки,
огряла тук зеленина,
през голите колена
прегърна ме с ръка.
Въздъхна тъй дълбоко
на клонките ми под звъна:
"Прощавай моя Гълъбице,
до следващите жерави прости!"