Във светло-нежна златна каравела

"Колко е страшно да бъдеш влюбен / на четиридесет години" (Любомир Левчев/

на /.../

Две-три изпушени цигари

и пак вибрира под петите Мостът,

а мене пак ме изпревари,

сърцето, дезертирало от поста.

Зад мене моите другари

учудено по пътя ме сподирят

с очи. Пред мене пък рибари

във мрежи камъни събират.

Светът ми вече не е шарен,

очите пъстри всичко са видели

и изгревът дори попарен

не ври от цвят, а пада на шрапнели.

Изпрана бялата ми риза

"гърми" по мен от бриза по Предела,

където Господ все не слиза

със светло-нежна златна каравела,

обаче пак те чакам, Мореока... 

28.11.2019, Варна

Напразно смел във мръсната мъгла

на /.../

Навън Луната прикървява,

нагазвана от идещия ден,

ноември вече застудява

и сякаш пее някакъв кретен,

се блъска вятър в голите дървета,

на прах са вече жълтите листа,

тук иде зима, за да ме ошета

и пак да ми припомни старостта.

Брадата ми е полубяла,

косата също свети тук-таме

и с всяка следваща раздяла

се чувствам изоставено хюмне...

Недей, постой, сърцето ме прибожда,

тъй сякаш там трошили са стъкла,

приплаква в мене като болна рожба,

напусто смел съм в мръсната мъгла.

Варна, 16.11.2019 г. 

Където бризът люляк роши

на ...

На мед във сладко от смокини

ухаеш в Синия ми град.

Ако пък утре си замина,

защото всички чака трап,

търси ме в люляка разкошен,

цъфтящ над черната ми прах,

от бриза гален и разрошен,

поникнал, щото те видях.

Варна, 13.11.2019 г.

Мореока (IV-тата Женска песен)

"В кръчмата накрай града /  най-необичайно срещнах случайно / старата любов на дансинга" (Тони Димитрова)

Пак мъгла, но пък... ясни очи.

Тоя път май очите не лъжат,

а целувката сладко стипчи...

Прегърни ме, ужасно съм тъжен!

* * *

Бяха "силни" - с жени и с деца

бяха "смели" и зли непристойно,

бързи бяха да чупят сърца...

Целуни ме по всички пробойни!

* * *

Бяха мръсни докрай към добрите

и се смееха с глас с всяко зло...

Погледни ме, дете, във очите,

още днес ще ти кажа защо

аз не свикнах с това подир тебе -

удрях вятър и в бури гърмях.

Бях отчаян и сам, но не дребен:

с моя Бог подир Кръста кървях.

* * *

Я ги питай (те все са почтени -

всичко "знаят" за "чест и закон")

що са гнусни и подли, и скверни?

Ей, сера им на тоя нагон:

да погубят изгубено слънце,

да подпалят умираща ръж,

да настъпят покълващо зрънце...

...Ех, гушни се и здраво се дръж,

че те водя чак там, дето свети

върху злато Христовият Ръст,

с вместо гвоздеи с ясни комети,

а Мъжът е Изправен на Кръст,

щото Кръстът, дете Мореоко,

не е уред за срам и позор,

нищо не е пред него високо

да закрива пред правия взор

от мъжа, който нежно обича

                       само ясни очи зад мъгла...

                  Варна, 12.11.2019 г. /по повод на една "случайност"/