Едри крачки по мойта Земя...
С цяло гърло пак пея и дишам,
пак разправям са чест и съдба...
А пък ужким дошло бе "до гуша"?
Не до гуша! Да ще до таван!
Аз не мога оттук да замина!
Ще си шия от бриза саван -
ще си "ида" чак щом се спомина!
* * *
В Нея Тате е легнал да "спи" -
там под правата, сочната круша.
Над Другари трева пък цъфти:
чак ми иде да вия от ужас...
Но не ще си замина оттук,
нека бъда не бит, а търбушен -
мойта обич е моят юмрук,
тука искам дъжда си да слушам!
18.02.2019 г., Варна