Мила Моя, Трицветно-Любима!

автореплика на "Да вървим да забравим Клисура"

По предела, Родино си Чудна -

бели духове свирят в гората,

ала знаеш ли колко е трудно

от върха на Балкана да смятам:

Колко ризи из Теб съм оставил

със петна от целувки и вино,

колко пъти напук съм забравял

аромат на сапун и малини

по легла, на които съм сричал,

прималял под димящи комини,

думи три, щото тъй съм обичал,

че съм искал дори да загина...

Ех, цената е толкова тежка,

Мила Моя Трицветно-Любима -

който ще да твърди, че е грешка,

аз от Тебе не ще си замина.

Предсърбието, 22.03.2018 г.

Марийо, вали...

Богородице, гледай вали,
а Небето над мене е в рани...
Ще ми кажеш ли, тия мъгли,
като Ризите две на Баща ми,

дето падат на дипли по мен
и ме палят по-лошо от огън
(кат' барут изсушен и студен)
да ме вдигнат Дотам дали могат?

* * *

Крина вятър, две шепи "Мавруд".
две цигари - достатъчно време
да преминат през мен като плуг
и каквото остава да вземат,

а след тях ще боли и смърди -
пръст в очите, в кръвта пепелянки, 
камък с пепел над мойте гърди, 
а край мен самодивски седянки...

* * *

Но подетият, тихият Дъх
ще прескочи ли Страшната Бездна,
вместо кости и плът, вместо кръв,
вместо мисъл пияна ил' трезва?