вторник, март 21, 2017

Предпасхални паримии

"Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух" (I Коринтяни 15:45)
Когато Всечовекът ни залее,
(оставащ все пак Неделим, Събран)
тогава, както в Псалмите се пее -
"И в ада, Господи, със нас Си там..."

Тогаз Дървото Смъртно се превръща
от грозен и объркан кръстопът
(в цветя и листи, в клони се загръща,
тъй сякаш извори с вода текат),

превръща се, да видиш ти, в Маслина,
а Стволът му, уж срязан и побит
във суха пръст и черна мъртва глина,
пренася както Йоновият кит

на Господ Яхве Сигурното Слово,
разцъфнало и ясно във Христа....
В мъгли барутни, в огън и в олово
затуй ще гледам, вярваш ли, Кръста!!

Че само там без сянка се разкрива
на Иаков-Израил съня...
Морета съхнат и се сливат,
не Този, Дето изора

Египет, Вавилон и Палестина
и лично Образува от пръстта
сина Си сред Едемската Градина,
а сетне Го изправи на Кръста

да Го погледне, не за да Го мъчи -
да види в Него Истинен Адам,
а Той пък, точно както Му заръча,
превърна Се и в Tвърд, и в Океан,

но Образът наразрушим остана,
защото Слово беше тая Плът,
Кръвта пък - Дух и огън, разигирана,
във вени вместо в "Тигър и Ефрат"...

Дъхът във Дух така се преобръща
(тъй връща Му Го Новият Адам),
а не блуждаеща една и съща
саката и дотегнала душа...

И дишаха Лице в Лице с Човека,
изправен на Самотното Дърво,
оставен Той, извиква Го, че лека
смъртта е само в Общо Естество....

* * *

Да, ето, Всечовекът се разлива -
Река, гасяща и самия ад.
Духът пък всяка капка Кръв събира
и Плът - разронен с вятъра комат -

твори пред нас пак Нов и Славен Всечовека.

20/21.03. Варна

петък, март 03, 2017

Терирем под Кръста (Тракийско Евангелие)


вместо въведение към един подготвян сборник с беседи по православен катехизис в чест на Пресвета Богородица - Неупиваема чаша
и "послеслов" на "Богородична песен"

Запалил съм последната си риза
на клоните, завързана накръст,
а огънят полека ги огризва
рисунките ми вятърни със пръст...

* * *

Кажи, Госпожо, още ли си там -
оттатък рововете, пълни с мърша,
след дънера от врани изкълван,
където всяка "мъжка песен" свършва.

На чудно-детски ангелски езици
започва да се стеле "терирем"...
Аз нямам сила, нито пък жълтици,
но можем за Сина ти да сберем

най-чистите, най-бисерните ноти
и римите, люляни "под сърце"...
Да имах всички "бъдещи животи",
не мога да прибавя и перце

към Чудото на Детското Му Слово,
завело Го под Страшното Дърво,
но мисля си, Госпожо, че ще мога
все пак да "поговоря" за Едно

Евангелие "по Тракийски"...

Варна, 3.03.2017 г.