..А ти си моята Държава

 

"Stari joj je bio lađar - polu Rumun, polu Mađar (besni ker) / prema meni nikad zao - nekako je znao da mu volim kćer"  (Đorđe Balašević: "Noć kad je Tisa nadošla")

на Милена

Народът прост и озлобен,

край халите мирише на бардак,

пред тях работник уморен,

допива чая си накрак...

Не помня София такава,

но ти си Нашият Париж,

това все пак ме утешава

сред този тъй объркан град -

че всъщност Нашата Держава

е в твоя смях и аромат,

когато покрай мене закръжиш...

София, 12.XII.2015 г.

Молебен за Мир (Девойко мори, хубава)

на Милена

Ти знаеш как вали Доброто
по тихите софийски улички - 
ей там, отсреща под дървото,
деца играят си на думички.

Не искам вече Pax Romana, 
ни даже Pax-а Simeonica,
а за ръчица да те хвана,
да свири улична хармоника

и чак, когато падне Слънцето
и легне някъде на Запад,
тъй както сняг покрива зрънцето,
а Витоша звездици цапат,

да ти разказвам бели приказки...

Белград. 4.XII.2015 г.  

Чардаш

на Милена

Обичам, да, несложния ти свят

от романтични радостни комети,

очичките ти сини, дето спят,

като щурчета под листа и свети

Луна по пейките край "Опълченска"...

За теб са само "другите ми думи",

за теб е само "другият ми свят"

"по Моцарт" и по стихове на Руми,

във който само ягоди "кървят"

и "стрелят" само с тапи от шампанско,

                             там няма маршове, а свири чардаш...

Белград, 2.XII.2015 г.

Невеста Неневестна

"Орфеj се оглушио от претње и придике, давни хадес прошао, па опет остао без Еуридике" (Балашевић)

Ти знаеш ли, Тракийската Държава
е всъщност Кръстът страшен на Спартак,
започва с устието на Нишава
и свършва малко подир Карнобат...

Не, всъщност Тя - Тракийската Държава,
започва още в Северен Банат,
отдето тръгва с Ледена Кошава
и свършва нощем в Звездопад.

Тя няма кръв и плът, а само песен -
земя без граници и нито цар...
Дори Балканът да й стане тесен,
през нивите ще плъзне като жар

с тъгата по Изгубена Невеста...

Белград 1.XII.2015 г.

Може би ще заплачат за мен

на Милена

Може би ще приплачат за мен
пет-шест курви и лошото време,
ще прeлеят коняк охладен,
затова, че за тях съм се женил...

Ала ти не плачи, не плачи...
Просто пия с отците си мъртви,
там където Балканът стърчи
посред нивите тежки за жътва.

Ще ти пея във гръм на море,
сутрин с облаци бяла коприна
ще те галя при Изгрев, дете,
ще те къпя по Залез във вино.

Белград, 26.XI.2015 год.

Простено-прости с Капитана

на Милена

"Brinuću već ja, nemoj ti brinuti.

Ma, da sam hteo, već sam stoput mog'o ginuti!"

(Đorđe Balašević, "Galicia")

Ти трепериш за мен и не спиш
(над страха ти аз също треперя),
ти си всичко за мене, но виж,
че по пътя отдавна се стреля -

как синът ми във люлка ще спи
посред тез' заптии и чауши?!
Панагюрище глухо гърми,
над баирите бурята пуши...

Тази Българска бита земя
вече "Петко-войводи" не храни,
със последния сякаш умря
под байряка му с нейните рани...

Нека кръстя сина си в Пирдоп,
ще вървим след това в Аржентина...
Ти си моят започващ живот,
затова се кълна да не гина!

Белград, 31.VII.2015 г.

За Клисурската плаха Човечност

"Хм... ша го цалува пък... Юда!" (из "Другоселец", Йовков)

Зад "топовете" бледи мъже -
колко страх в тия стиснати вили!
На байряка им пише с ръжен,
че това са им всичките сили...

Ах, Народе, защо си такъв?!
Но не съдя уплашена правда.
Как се трие изписано с кръв,
с вместо точка - забодена брадва?!

* * *

Аз съм още едва II-ри клас,
дядо с Ботйовски стих ме приспива,
а пък баба по сръбски - на глас
пак пустосва и готви коприва.

Няма нищо юнашко в това,
но затуй пък и толкова стряска!
Не за слава, за чест, свобода
е Балканът със саби надраскан.

Не от смелост е пълнен барут
във "топовете" дървени, криви,
не защото Народът е луд
е оставял добитък и ниви,

а от гола Човечност "по Йовков"...

Белград, 24.VII.2015 г.

Да вървим да забравим Клисура!

на Милена 

за Дечанския игумен св. Jефрем Бугарин - Патриарх Српски*

Днеска тук - от Високи Дечани -

аз не виждам Клисура, Пирдоп

и простете, дори на Баща ми,

аз не виждам далечния гроб.

Ако иска монголската орда

връз прасета във Черно море,

все тъй проста, престъпна, но горда,

да се втурне и там да измре.

Не желая да слушам за Одрин,

ни за боя последен в Дойран,

даже Хеброс, простете и Плъвдин

не желая от днеска да знам!

Искам само прилична мансарда

нейде в Сомбор или в Нови Сад,

там да пея, а Тя да ме радва,

пък децата ни в люлка да спят.

* Историята на св. патр. Ефрем  - ТУК

Белград, 23.VII.2015 г.

Илинденска приказка (за Владая на сръбски)

"Се што имав заложив да ти пеам под пенџери." ("Таjno моjа", Тоше Проески)

на Милена

Край Нишава пуфти на засечки
машинистът, а още е нощ.
Из сандалите нося си клечки
от Владайския боров разкош.

Domaćin-ът приказва за Vranje,
аз отварям шише със коняк -
уж je kola ovo za spavanje,
но ще пием до сутрешен зрак...

И разказвам му колко си чиста,
той се смее с очи и на глас -
той е Сърбин, затуй и не стиска
дребна българска завист до бяс!

Ще разкажа на Пътя за Тебе,
ще разкажа на Месеца в Niš,
а на гара "Beograde" щом слезем,
сутринта, а пък Ти позвъниш,

ще изпратя гласа Ти към Север,
през Indjija, та чак в Novi Sad,
днеска Sombor ще искам за девер,
а пък в Kovilj годежен обряд...

12.VII.2105 г., във влака край Бела Паланка

Анафора (пак сърцето ми гледа към Теб)

на Милена

Синьо-сивкаво сръбско небе
през комина сърцето ми гледа,
плува в бъчва и сякаш гребе
мисълта ми сред няколко реда

и сърцето ми става на чук,
а умът ми на кожа на тъпан...
Утре маршът ще почне оттук,
щом на пътя във слънце окъпан

стъпя, тръгнал да мина през Ниш
(ще отдъхна единствено в Пирот),
а пък ти, злато мое, ще спиш,
ти ще спиш, а  пък аз ще умирам...

И щом станеш към осем без пет,
ще те чакам при Краля Милутин,
а отпред ще ядат сладолед
две дечица - и ний ще си купим...

* * *

Но сърцето ми днеска е чук
и кънти като буря по тъпан...
Утре маршът ще почне оттук,
ще е пътят във слънце окъпан...

Белград, 18.VII.2015

Ела (Малка Епиклеза)

на Милена

"Al mira ni čas... Sve živo pali na nas, ti si jedino čemu se molim..." (Балашевич)

Мирише на Тебе и юлската жега,
на Теб ми миришат и двете ръце...
Тук все ме разпитват - "Тугуjeш от чега?!",
пък аз не тъгувам, аз нямам сърце!

Остана при Тебе то там на перона
да бди, да те пази, да гледа за Теб,
не ща нито сабя, ни кръст, ни корона,
а искам те Тебе кат' вино и хлеб.

Белград. 8.VII.2015 г.

Краљ Милутин гором jездио...

Милени
песма за светог краља Стефана Милутина

"...ела с мене да ти покажа краля Стефан Милутин в този град, който лежи в ковчега си като че да спи." (св. Георги Нови Софийски)

Луната снощи, както спеше,
разпука се и къщите заля
и дълго в храстите гореше,
но щом разсъмна, заваля...

И пак сънувах, че постилаш
кошули по тревите на Банат,
с едната мене ме покриваш,
пък аз те гледам, както гладен хляб...

* * *

Този град ми мирише на леш,
да, смърди на вампирска бърлога,
ако тука случайно умреш,
най-добре е да легнеш във огън!

* * *

Пред Милутин се връщам да клекна,
дето славен, нетленен лежи,
ох да знаеш ти как ми олекна,
като витошки хлад закръжи!

Тук от Люлин се вижда морето
и се чуват трубачи от Ниш,
някой ден ще си кръстя детето
на Крал Стефан, защото го виж,

как е легнал, тъй сякаш сънува,
сън на святост и сякаш е жив,
а край него из въздуха плува
благодат, затова е красив...

Белград, София, Пловдив, 2-5. XII.2015 г.

In Memoriam (Реквием за Помашкия Цар)

 на свещ. Димитър Амбарев по повод една година от упокоението му

"Проведите, проведите меня к нему, Я хочу видеть этого человека!" (Есенин, "Пугачев", из "Монолог Хлопухина")

Бяла болница, тиха и глуха,
санитари играят комар,
само час се пътува до тука,
за да видиш Родопския Цар...

Той се радва, тъй сякаш, че среща,
светъл Ангел, а не хулиган,
попадията тихо нарежда,
че сме тук - все-таки не е сам...

Ще посегне след миг да прегърне,
мен ми трябва един благослов...
Днес пък искам за час да се върне
и изправен пред черния ров,

аз се моля на Чистата Дева
да е с него, където е там,
"Тирирем-тирирем" е напевът,
пък го пее сега хулиган...

Ниш 02.VII.2015 г.

Сънувам звезди и се будя със Слънцето

на Милена

Небето е същото, същите къщите,

по същите пътища рейсове чакам,

по същите улици вечер завръщам се,

по същите копчета стихове тракам...

Във каната с виното същите крушите -

нарязани щото пак с вино обядвам,

еднакви цигари с комшията пушите,

но тоя път светло и мирно се радвам...

Обичам го Сръбско с реките и свилите,

които сега ми подпяват и казват,

че светла и чиста е този път Милата,

че мляко с мед има във нейната пазва...

Белград, 22.VI.2015 г.

Адвентна песен (В очакване на Бъдещия Ден)

Вали в "Надежда", мокри са липите,

а клоните им като знамена

висят, днес лесно ще ме нараните,

затуй ви моля - малко тишина...

Пък, ако искате, ме поканете

(но няма да говорим за войни),

в дома си чаша вино ми сипете

и после вънка нека си вали...

Отсреща Люлин тъне в пелените

на кротък дъжд и синкава мъгла,

а вие, може би, все още спите

и чувам като дрезгави гърла

моторите на ранните таксита,

които покрай къщите сноват,

стихът ми днеска мъничко залита,

тъй както птица, стъпила на прът...

Софийско Евангелие

на Милена

Търкаля вятър шарени бонбони,
а Слънцето прилича на комат,
косата ти в ръцете ми се рони,
потъвам в твоя ленен аромат

и сякаш циганче във празна бъчва
разтяга своя писан акорд'ьон,
отсреща някой някому поръчва
фрапе със торта, аз пък медал'ьон

рисувам из разкошната ти пазва,
наричам с притчи твойте рамена,
които някой нявга ще разказва
на някой друг след много времена...

Северен парк, 17.VI.20015 г.

Българке (Пътна песен в ритъм на кросно)

на Милена

Виж, Кръстът свети сред Калетата
в ръждиво-златна, мека светлина...
В ръце разперил съм лалетата,
с които ще те взема за жена...

По хълма се търкалят бисери
и греят сред планинските цветя...
Да, мойте стихове са писани
за кървав марш през Родната Земя...

Обаче днес не искам щурмове,
не искам "да убивам Голиат",
а само цвето-сенки пурпурни
да гледам по изящния ти врат,

да поиграя със косите ти,
ухаещи на ризи и сено
и искам да подишам в ритъма
на пеещо "по български" кросно...

Варна, 15.VI.2015 г.

Днес намерих дантелен рапан

на Милена

Този Север е толкова близко

(Тъй прилича на нашия Юг!),

мое Слънчице, ясно и бистро,

помирисвам съня ти оттук...

А навън портокали и време

се търкалят и капе море,

като в люлка, в хамак, като в стреме,

като в светло платно на Моне

бризът стъпва и шета из Солун...

Днес намерих дантелен рапан!

Мое Слънчице, тихия ромон,

като хладен фонтан насред Храм,

аз дочувам тъй сякаш се къпеш

тая сутрин солена край мен,

замирисва на дюли и пъпеш

отначало горещият ден...

Солун, Северна Гърция, 11.VI.2015 г. 

Бандитска Проскомидия (Малина уходит в небо)

на Владика Кирил
"Мама, я жулика люблю"

Разказаха ми как им липсваш,
градът бил празен и студен
и казват ми: "Ти го описваш
(макар и леко "разкрасен")

такъв, какъвто баш си беше -
човечен, светъл и добър,
е да, понявга малко смешен,
но ти приличаш ли на "сър"?...

Вземи да пиеш, яж наволя,
"Владишка песен" ни изпей,
обаче, много ти се молим,
веднага после изтрезней,

кажи ни как да го намерим..."
Пък аз им казвам, че това
не става с хайки и с потери,
не е във песни и в слова,

че ти си винаги във Храма
и щом Агнеца преломим,
достатъчни сме даже само двама
исона дето да "държим",

а ти и мъртвите другари
в Христос сте жива плът и кръв.
Посред филони и стихари
Потира вдигнал, стъпваш пръв...

Варна, 21.V.2015 г. 

Страхувам се, ужасно се страхувам

Страхувам се, ужасно се страхувам,
не, аз не съм бетон несъкрушим,
разплаквам се, а сетне се срамувам...
Приятели защо ли си държим??

Те уж с любов, все благо те съветват,
а ласките им сякаш, че горят,
тъй както циганки запалват с клетва
деца и къщи, кокали трошат...

Приятели, ужасно се страхувам,
не искам да ви слушам нито миг!
До залеза пак утре ще доплувам,
но стигне ли до вас уплашен вик,

не идвайте, не стъпвайте в следите,
от онзи ръб се пада само сам...
Приятели, напразно ме държите,
тъй както в огън бесен ятаган,

когато хоризонтът затанцува
и завалят взривените луни...
Приятели, ужасно се страхувам
и дърпат ме по ужаса вълни...

... (в дома на един приятел) 18.V.2015 г.

Тъй почва България

на Милена

Я слушай, Звездичке, тъй почва България -
със синьо-зеленото мътно море,
а пътната пепел дъждът Й шамари я
и вятър Балкана при Шумен оре...

Аз скоро ще мина пиян по мостовете
над Ботевград дето елите шептят,
недей да заспиваш, дочакай ме, моля те,
недей да заспиваш дори да заспят

животни и хора, демони и ангели -
аз, мила Звездичке, ти нося в ръце,
завито в тревици, овързано в пандели,
събрано по плажа, но цяло сърце...

16.IV.2015 г., край Търговище, р-нт "Руски Цар"

Свети-Иванова Держава

Их, гледай Я къде въстава

сред Провадийското поле!!

Свети-Иванова Держава

ти как си мислиш ще умре?!

А над калетата е Слънце

и с цар-шишмановия марш

търкаля вятър пъстри грънци,

вървя и всичкия багаж

са две ръце в два празни джоба,

край мен невести и поле...

Рисувайте ми тука гроба

и после го прелейте с божоле!

Варна, 09.IV.2015 г.

Навън се лее светлина

на Милена

"И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба." (Йоан 20:4)

Навън се лее светлина,
Йоан и Петър докат' стигнат,
разлял е всички багрила
денят, а сенките примигват

под клоните на Елион...
Оттатък ритъма отмерват -
в един войнишки гарнизон
пак пият или се надстрелват...

* * *

Дордето Господ беше в Ада,
светът отгоре уморен,
подир последната си свада,
в нощта след съботния ден,

заспал, сънуваше кошмари,
заспа дори Йерусалим,
Луната падна и стовари
кълбета прах, река от дим

погълна къщи и дувари
и всички хълмове покри,
тук-там пшеницата попари
и сетне в шумата се скри...

* * *

Светът заспа и Го забрави,
пък Адът Господа прие,
а Господ сабя бе направил
и тъй отиде да умре...

И Адът взе, че Го хареса -
отдавна никой, слизащ там,
не беше търсил "на адреса"
ханджията му Гол и Сам,

не беше казвал, че изисква
отчет за кражби и лъжи
и както за венчило писват
кавал и зурли, а гърми

насред чаршия селски тъпан,
така и Той благовести,
че е след Кръста мит и къпан
за сватба, не за да мъсти,

със Църквата и с Магдалина,
че иска техния чеиз,
че вънка чака Го дружина,
а там денят е нов и чист...

Варна, 27.04.2015 г.

Аз влюбен съм, в Христос съм влюбен

на Милена

"...дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили!"

(Мария от Магдала към Симон Петър)

Мирише Гробът на алое,
ливан със смирна, здравец и тамян
и сякаш е рисувал Гоя
по каменния одър разпилян

савана с тръните кървящи
в пастелно-синя мека светлина
и светлосенките пълзящи
в предутринната чудна тишина...

Аз влюбен съм, в Христос съм влюбен!
Обичам този мирис на исоп,
възкръсва, сякаш е събуден,
а Гробът става светъл и широк...

Варна, 26.04.2015 г.

Магдалинина песен

на Милена
"Пасха красная, Пасха, Господня Пасха!" (Пасхално песнопение)

Разказвам все за Онзи на Дървото,
растящо на баира със тротил,
увиснал между Ада и Живота,
с три гвоздея вратите им разбил,

разказвам ти го всеки път, защото,
макар да казват как съм се напил,
съм трезвен като пред платно на Джото,
в което нещо свое съм открил...

Щом почнат да разправят колко пия
и как зарязвам "честните жени",
вземи и ти, та им кажи на тия,
че както път под стъпките дими,

когато върху Via Dolorosa
Мария от Магдала завърви
и във прахта кипяща стъпи боса,
а пътят пред нозете й кърви,

тъй всеки път, отново и отново,
се сещам колко много е Красив,
обвит във палещ вятър, като огън,
умиращ там във залеза ръждив...

Варна, 25.04.2015 г.

Синя витошка песен по Смирненски

на Милена
"Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна" (Хр. Смирненски)

Върху София, гледай, се спуска
теменужено-синя мъгла,
под чепиците клонките хрускат,
а над Витоша тънка игла

е Луната и двете й куки
са забити накриво над нас...
Тази Витоша, цялата в буки,
ще се вижда за някой друг час,

а когато заспиш и потъне,
както тъне в мъгли Авалон,
може пък сред крайпътните тръне,
преди първия витошки склон,

да намериш в съня си обувки
до подпрян на дървото чадър...
Стига вече войни и преструвки -
посънувай ме друг и добър...

Варна, 22.04.2015 г.

Прошетала лепа Jелена

на Милена

"Прошетала лепа Јелена, чар долином Јоргована. Мириснога цвећа набрала, даривала краља Уроша." (сръбска песен)

Ветровете разстилат в зелено

край морето солен аромат,

може би да е още студено,

но на плажа ще хвърля комат

да подгоня към Запада чайки,

те ще стигнат при теб преди мен,

виж, рисувам ти пъстри мозайки

с тях в небето на светлия ден

между "Солунска", "Попа" и "Графа",

там където продават цветя,

прясна морска вода във гарафа

съм оставил - за тебе е тя.

Нося в чантата миди и чесън,

нося също бутилка коняк,

на Балашевич чудната песен,

аранжирана в чардаш и пак

аз ти нося и пея по пътя -

за девойката с дъх на Розе,

ако утре на "Пиротска" стъпя,
в бяла риза ще крия лале..

Пасхална песен

на Милена (една софиянка)

Нощта, Госпожо, е играчка
в ръце на глезено дете
и късните трамваи мачкат
звезди по дрипаво перде,

върху пияците солени
люлее вятърът такси,
един пиян подритва зеле,
нощта не диша. а ръмжи.

...Пък искаш да разказвам за любов?!

Да пиша, искаш, по площада,
дордето лазя по корем,
поредна кървава балада -
да гледаш раните си в мен....

Не виждаш ли, че вън е пролет?!
От други слушай за смъртта,
за мълнии сред ято в полет,
а мене чакай със дъжда

на "Витошка", където пише:
"Кафе със кестени на жар",
където хубаво мирише
на пот, сапун и тротоар...

Варна, 15.04.2015 г.

Те пак говорят за спартанците

И слушам "мъдростта"  на старците -
нали минавам тридесет и пет,
те пак говорят за спартанците,
за славата на гръцкия съвет,

за ятото с безстрашни кораби
на пристан пред вратите на Егея
и как, когато, нявга, може би,
на Изтока царете обеднеят,

ще дойде време за убиване,
защото всичките са престарели,
преди смъртта си, на отиване,
ще станат много доблестни и смели...

Но днес, простете, за децата си, 
а също и защото "няма смисъл",
ще надживеят всичко някак-си
и както Казандзакис е налисал,

безпомощните свои писъци
пред грозните, но наглите неправди,
ще впишат във "свещени списъци",
дордето пред вратата някой варди...

И слушам "мъдростта на старците",
пък имам двеста лева за билет...
Защо не тръгна със казаците -
минавам вече тридесет и пет!?

Варна, 19.03.2015 г. 

Веднага ме върнете във Копривщица!

Къде е шарена Копривщица?!

Дотегна ми от техните войни

и от полетата с картечници,

Катюшите сред речните мъгли...

Гробовете ни, тате, в Тракия,

покрити със изсъхнали треви,

поляните ни край бараките,

където слънце алено кърви,

не сменям за орли и знамена...

Ушийте ми баряк от ризите,

висящи по обесени тела!

И стъпвайте, когато влизате,

полека, като боси по стъкла,

              в дома на бесите и мизите,

                          където са прерязвани гърла....

и изнасилвани невестите

под слънцето на пустия мегдан...

Ни камък даже ще преместите,

дори тревичка, щото с ятаган

е шита, бодена и везана

   под ризите сред голия харман...

18.02.2015 г., Кремъл, Москва

Навън е рано за череши

Навън е рано за череши,
край къщите мирише на бетон,
треви и храсти бризът реши,
ще спя до десет в моя Авалон...

Прехвърлям листа си с адресите -
с коя да легна после тази нощ,
та утре, братя, кат' ме бесите,
поне да знам защо съм лош...

Варна, 1.03.2015 г.

На чаша с мляко ми приличаш

На чаша мляко ми приличаш,
със капки мед по тънките стени...
Кажи, когато се събличаш,
дали са като тичащи сърни,

гърдите ти, а щом се смееш,
гърми ли дъжд по къщния улук,
какво те кара да запееш, 
разказвай ми, не спирай, щото тук,

където пътищата свършват
и зрачи мрак настъпващият ден,
а птици не летят, а бършат
с криле небето, падащо над мен,

умея само да наричам
нещата със различни имена,
но с още сила да обичам,
събирам думите във стремена...

Варна, 27.02.2015 г.