..А ти си моята Държава

 

"Stari joj je bio lađar - polu Rumun, polu Mađar (besni ker) / prema meni nikad zao - nekako je znao da mu volim kćer"  (Đorđe Balašević: "Noć kad je Tisa nadošla")

на Милена

Народът прост и озлобен,

край халите мирише на бардак,

пред тях работник уморен,

допива чая си накрак...

Не помня София такава,

но ти си Нашият Париж,

това все пак ме утешава

сред този тъй объркан град -

че всъщност Нашата Держава

е в твоя смях и аромат,

когато покрай мене закръжиш...

София, 12.XII.2015 г.

Молебен за Мир (Девойко мори, хубава)

на Милена

Ти знаеш как вали Доброто
по тихите софийски улички - 
ей там, отсреща под дървото,
деца играят си на думички.

Не искам вече Pax Romana, 
ни даже Pax-а Simeonica,
а за ръчица да те хвана,
да свири улична хармоника

и чак, когато падне Слънцето
и легне някъде на Запад,
тъй както сняг покрива зрънцето,
а Витоша звездици цапат,

да ти разказвам бели приказки...

Белград. 4.XII.2015 г.  

Чардаш

на Милена

Обичам, да, несложния ти свят

от романтични радостни комети,

очичките ти сини, дето спят,

като щурчета под листа и свети

Луна по пейките край "Опълченска"...

За теб са само "другите ми думи",

за теб е само "другият ми свят"

"по Моцарт" и по стихове на Руми,

във който само ягоди "кървят"

и "стрелят" само с тапи от шампанско,

                             там няма маршове, а свири чардаш...

Белград, 2.XII.2015 г.

Невеста Неневестна

"Орфеj се оглушио от претње и придике, давни хадес прошао, па опет остао без Еуридике" (Балашевић)

Ти знаеш ли, Тракийската Държава
е всъщност Кръстът страшен на Спартак,
започва с устието на Нишава
и свършва малко подир Карнобат...

Не, всъщност Тя - Тракийската Държава,
започва още в Северен Банат,
отдето тръгва с Ледена Кошава
и свършва нощем в Звездопад.

Тя няма кръв и плът, а само песен -
земя без граници и нито цар...
Дори Балканът да й стане тесен,
през нивите ще плъзне като жар

с тъгата по Изгубена Невеста...

Белград 1.XII.2015 г.