Сънувам звезди и се будя със Слънцето

на Милена

Небето е същото, същите къщите,

по същите пътища рейсове чакам,

по същите улици вечер завръщам се,

по същите копчета стихове тракам...

Във каната с виното същите крушите -

нарязани щото пак с вино обядвам,

еднакви цигари с комшията пушите,

но тоя път светло и мирно се радвам...

Обичам го Сръбско с реките и свилите,

които сега ми подпяват и казват,

че светла и чиста е този път Милата,

че мляко с мед има във нейната пазва...

Белград, 22.VI.2015 г.

Адвентна песен (В очакване на Бъдещия Ден)

Вали в "Надежда", мокри са липите,

а клоните им като знамена

висят, днес лесно ще ме нараните,

затуй ви моля - малко тишина...

Пък, ако искате, ме поканете

(но няма да говорим за войни),

в дома си чаша вино ми сипете

и после вънка нека си вали...

Отсреща Люлин тъне в пелените

на кротък дъжд и синкава мъгла,

а вие, може би, все още спите

и чувам като дрезгави гърла

моторите на ранните таксита,

които покрай къщите сноват,

стихът ми днеска мъничко залита,

тъй както птица, стъпила на прът...

Софийско Евангелие

на Милена

Търкаля вятър шарени бонбони,
а Слънцето прилича на комат,
косата ти в ръцете ми се рони,
потъвам в твоя ленен аромат

и сякаш циганче във празна бъчва
разтяга своя писан акорд'ьон,
отсреща някой някому поръчва
фрапе със торта, аз пък медал'ьон

рисувам из разкошната ти пазва,
наричам с притчи твойте рамена,
които някой нявга ще разказва
на някой друг след много времена...

Северен парк, 17.VI.20015 г.

Българке (Пътна песен в ритъм на кросно)

на Милена

Виж, Кръстът свети сред Калетата
в ръждиво-златна, мека светлина...
В ръце разперил съм лалетата,
с които ще те взема за жена...

По хълма се търкалят бисери
и греят сред планинските цветя...
Да, мойте стихове са писани
за кървав марш през Родната Земя...

Обаче днес не искам щурмове,
не искам "да убивам Голиат",
а само цвето-сенки пурпурни
да гледам по изящния ти врат,

да поиграя със косите ти,
ухаещи на ризи и сено
и искам да подишам в ритъма
на пеещо "по български" кросно...

Варна, 15.VI.2015 г.

Днес намерих дантелен рапан

на Милена

Този Север е толкова близко

(Тъй прилича на нашия Юг!),

мое Слънчице, ясно и бистро,

помирисвам съня ти оттук...

А навън портокали и време

се търкалят и капе море,

като в люлка, в хамак, като в стреме,

като в светло платно на Моне

бризът стъпва и шета из Солун...

Днес намерих дантелен рапан!

Мое Слънчице, тихия ромон,

като хладен фонтан насред Храм,

аз дочувам тъй сякаш се къпеш

тая сутрин солена край мен,

замирисва на дюли и пъпеш

отначало горещият ден...

Солун, Северна Гърция, 11.VI.2015 г.