Богородична песен (Пей, попей ми пак страшния марш)

През комина ми свирят казаци…
Тука всъщност май няма комин –
две стени, като сиамски близнаци,
срещат третата цялата в дим.

Зад гърба ми вратата излиза
в коридора с простряно пране:
„Добар дан, добар дан, Мона Лиза!”
и тъй както хайдут джепане,

тъпча в чизми на място и казвам
„Хвала Богу е всичко наред”,
а чукача обаче отрязвам –
в тоя филм не желая билет.

Нoси вино, разбира се, бяло,
вместо цвете – във джоба кондом,
всеки път го прегръща по-вяло,
той е женен, тя знае, че щом

се надигне от нея и иде
пред чешмата със топла вода,
на вратата си пак ще го види
чак след ден или може би два…

Богородице, свирят казаци!
През прозореца чувам прибой
и чертая във въздуха знаци
на шишето със дъното… Стой,

разкажи ми за Ангела светъл
и попей ми пак страшния марш
за кръвта Му по пътната пепел
на Човека и Господа наш…

Белград, падинска скела, 24.02.2013 г.

Врабчова песничка

на Диана

За ютия комшиите спорят,
за две крушки, течаща вода,
а отвън за перваза се борят
две врабчета, но не е беда,

че едното до час ще измръзне,
те врабците са много, нали,
нямам, знаеш ли, толкова сълзи,
че да плача, тъй както вали!

Той дъждът за това е направен,
за да плаче през ден вместо нас,
а когато е грапав и кален,
като мръсен и стар педераст,

пък ти готвиш, защото е вечер
и ще пуснат до час новини,
както падат слънца върху глетчер,
по прозореца вятър звъни,

сподави ме във вик като дума
на върха на изтръпнал език,
както гвоздеят скърца по гума
и я пръска из пътя след миг…

Белград, Падинска скела, 21.02.2013 г.

Песен за приятеля

на отец архим. и проф.  Павел Стефанов

Белоцветните, правите къщи
и размито в кадрили хоро,
тъй ги мразя, че даже повръщам,
но ти казвам това на ухо -

тука знаят добре да си връщат
за каквото било - не било
и децата им даже се мръщят,
както съска вода във масло...

* * *

В градовете ни, дето се клати
черна черга пред къщния праг,
ще се върна с две остри лопати
тоя път за приятел, не враг,

който още лежи непогребан,
неопят, неумит, неприбран,
не защото съм смел или предан,
а защото го виждам чак там...

Белград, Падинска скела, 18.02.2013 г.

Напиши четрисрично в две думи писмо

на Диана

За Зрянянин пътят чертае през Дунав
пресечка от старо желязо с бетон,
край него е равно, а вятърът чумав
под гумите скърца кат' стиснат балон.

Картофи със ряпа и прясна сланина,
три литъра вино със дъх на бонбони,
две пъргави лелки миришат на глина,
край рейса прибягват дървета без клони.

Белград, Падинска скела, 16. 02. 2013 г.

Cъс три пръста рисувам те "в Кръст"

на Диана

"Я и в песнях, как ты, хулиган" (С. А. Есенин)

Песен златна тече през липите
и се кваси във сока им гъст...
Обич моя, преди да заспите,
приготви до кревата ми пръст

от смолистата, черната почва
на тракийската равна земя,
дето Господ-Бог сякаш нарочно
при Бургас със морето я сля.

Песен златна пресича междите,
начертана във пясъка с пръст.
Мила моя, преди да заспите,
със три пръста рисувам те "в Кръст".

На челото ти първата буква
я кръщавам на Ангел Гаври'л.
Като циганче пръста ми хуква
под корема ти, дето съм скрил

бучка масло, което се стича
като сняг посред мартенски ден,
като киша по бяло кокиче,
като дъжд по разцъфнал бадем.

На Давид тая буква ще кръстя
или може дори Батшаба,
а пък сетне със мокрите пръсти,
като зайци в ловджийска торба,

твойте мънички ненки ще стисна
и довършвайки Кръста с език,
като гайда сред сватба ще писна,
ще те вдигна кат' знаме на щик.


Белград, Падинска скела, 05.02.2013 г.

Богородична песен (Пиши по мене до Мъжа си)

на Истинската Богородица

Кажи, Госпожо, още ли си там,
де пътят в траповете свършва,
след него почва пустият харман,
зад тях Балканът е прекършен.

Ти нямаш общо с онзи страшен бяс,
комуто се покланят псета,
пусни ме да нощувам днес у вас,
Мария с Марта ще ми шетат.

Пред чаша бистро вино "терирем"
попей на ангелски езици,
тогава във Архангелския шлем
гнездо ще свият гургулици…

Дали ще ми завиеш за изпът
хляб в дрехата на Младенеца?
Звезди, Госпожо, гледай как кървят
под на Съпруга ти резеца!

Писмо прати Му, моля те, по мен,
пиши – „Умее да обича!!!
Понякога се смее като ден,
на двора спънал се в кокиче…”

Пловдив, 14.01.2013 г.

Богородична песен (Как мразя този лаещ чардаш!)

на Диана

"Ах, постой! Я ее не ругаю. / Ах, постой! Я ее не кляну." (С. А. Есенин)

Когато свършва януари
и вместо сняг, засвирят дъждове,
край мен затропат чужди гари
и "вдишам" Ниш със пълни дробове,

кажи й, моя Господарке,
че няма нийде толкова добри
и толкова красиви шарки,
каквито са по нейните софри.

Кажи й как обичам Ямбол
и вълците в' Врачанския Балкан,
по "Витошка" сумрака паднал
и Дунава, край нея залюлян.

Кажи й: "Трудно се умира
край тия прави къщи и дървета
и както хапчета със бира,
маджарски вятър тук горчи и шета..."

Как мразя този лаещ чардаш!
И пак сънувам Пиринско хоро,
в което мреш и пак се раждаш,
като жълтица, давена в сребро...

Като сред бяла Галилея
оттука виждам морски Назарет...
Ще пия, за да разлюлея
небето им над тоя дол проклет...

Белград, Падинска скела, 04.02.2013 г.