Страхувам се, ужасно се страхувам,
не, аз не съм бетон несъкрушим,
разплаквам се, а сетне се срамувам...
Приятели защо ли си държим??
Те уж с любов, все благо те съветват,
а ласките им сякаш, че горят,
тъй както циганки запалват с клетва
деца и къщи, кокали трошат...
Приятели, ужасно се страхувам,
не искам да ви слушам нито миг!
До залеза пак утре ще доплувам,
но стигне ли до вас уплашен вик,
не идвайте, не стъпвайте в следите,
от онзи ръб се пада само сам...
Приятели, напразно ме държите,
тъй както в огън бесен ятаган,
когато хоризонтът затанцува
и завалят взривените луни...
Приятели, ужасно се страхувам
и дърпат ме по ужаса вълни...
... (в дома на един приятел) 18.V.2015 г.
